Агата Кристи - Съдружници срещу престъплението

Томи замълча. Взеха тирбушона, отидоха в гаража, изкараха колата и тръгнаха за Уимбълдън.

„Лорълс“ беше голяма къща, с множество пристройки и кулички. Изглеждаше прясно боядисана и беше заобиколена със спретнати цветни лехи, пълни с алени гераниуми.

Висок мъж с късо подстригани бели мустаци и пресилено воинска стойка отвори вратата, преди Томи да има време да позвъни.

— Очаквах ви — обясни суетливо той. — Мистър Блънт, нали? Аз съм полковник Кингстън Брус. Заповядайте в кабинета ми. — Той ги въведе в малка стая в задната част на къщата. — Младият Сейнт Винсънт ми разказа прекрасни неща за вашата фирма. Аз също забелязах обявата ви. Тези ваши гарантирани двадесет и четири часови услуги са прекрасна идея. Точно това ми трябва.

Вътрешно анатемосвайки Тапънс за безотговорността й да изобрети този блестящ детайл, Томи отвърна:

— Точно така, полковник.

— Цялата история е извънредно потискаща, сър, извънредно потискаща.

— Може би ще бъдете така любезен да ми разкажете подробностите — подкани го Томи със сянка на нетърпение.

— О, да, веднага. В момента ни гостува една стара и много скъпа наша приятелка, лейди Лора Бартън. Дъщеря на покойния граф Кароуей. Настоящият граф, нейният брат, изнесе впечатляваща реч в Камарата на лордовете онзи ден. Както казах, тя ни е стара и скъпа приятелка. Едни мои приятели, американци, които наскоро пристигнаха, семейство Хамилтън Бетс, много искаха да се запознаят с нея. „Нищо по-лесно — казах. — Тя ми гостува в момента. Елате за уикенда.“ Знаете какви са американците, щом стане дума за титли, мистър Блънт.

— А понякога не само американците, полковник Кингстън Брус.

— Уви! Точно така е, сър. Нищо не мразя повече от снобите. Е, както казвах, семейство Бетс пристигнаха за уикенда. Снощи докато играехме бридж, закопчалката на обицата на мисис Хамилтън Бетс се счупи. Затова тя я свали и я остави на една малка масичка, като смяташе да я вземе със себе си, когато се качи горе. Но я забрави. Трябва да обясня, мистър Блънт, че обицата се състоеше от два малки диаманта и голяма розова перла между тях. Обицата беше намерена тази сутрин, там, където мисис Бетс я беше оставила, но перлата, невероятно скъпа перла, беше откъртена.

— Кой откри обицата?

— Чистачката, Гладис Хил.

— Имате ли причини да я подозирате?

— Тя е при нас от няколко години и винаги сме я смятали за напълно почтена. Но, разбира се, човек никога не знае…

— Точно така. Бихте ли описали персонала си, а също така ще ми кажете ли кой присъстваше на вечерята снощи?

— Първо, готвачката. Тя е при нас само от два месеца, но не би имала случай да се приближи до трапезарията. Същото се отнася и до помощничката й. После, камериерката Алис Къмингс. Тя също е при нас от няколко години. И личната прислужница на лейди Лора, разбира се. Тя е французойка.

Полковник Кингстън Брус наблегна силно на последните думи. Томи, без да се впечатли особено от разкритието за националността на прислужницата, продължи:

— Така. А компанията за вечеря?

— Мистър и мисис Бетс, самите ние — жена ми и дъщеря ми — и лейди Лора. Младият Сейнт Винсънт също вечеряше с нас, а мистър Рени се отби за малко след вечеря.

— Кой е мистър Рени?

— Много противен човек, краен социалист. Хубавец, наистина и с една особена способност да убеждава. Но няма да скрия от вас, че не бих му се доверил за нищо на света. Опасен човек.

— Всъщност мистър Рени ли подозирате? — попита сухо Томи.

— Да, мистър Блънт. Сигурен съм, че при неговите възгледи той няма никакви принципи. Какво може да е било по-просто за него от това тихо да измъкне перлата, докато ние бяхме напълно погълнати в играта? Имаше няколко завладяващи момента — спомням си една реконтра при игра на без коз, а също и неприятен спор, когато жена ми, за съжаление, пропусна да отговори на боята.

— Така. Бих искал да знам само още едно: какво мисли мисис Бетс за случилото се?

— Пожела да повикам полицията — отвърна неохотно полковник Кингстън Брус. — След като претърсихме навсякъде, в случай, че перлата просто е изпаднала.

— Но вие я разубедихте?

— Нямах никакво желание работата да се разчуе. Жена ми и дъщеря ми ме подкрепиха. Тогава жена ми си спомни как младият Сейнт Винсънт говореше за вашата фирма по време на вечерята снощи — и за вашите специални двадесет и четири часови услуги.

— Да — каза Томи с натежало сърце.

— Казахме си, поне няма да навреди. Ако повикаме полицията утре, може да се предположи, че сме смятали бижуто само за изгубено и сме го търсили. Между другото на никого не е разрешено да напуска къщата тази сутрин.