Агата Кристи - Съдружници срещу престъплението

— Сигурно автобусът, с който сте дошли, е бил препълнен по това време на деня.

— Дойдох с такси — отвърна момичето.

— О! — възкликна Томи разочарован. Очите му се спряха въпросително върху синия автобусен билет, който се подаваше от ръкавицата й. Погледът на момичето проследи неговия. Тя се усмихна и извади билета.

— Това ли имате предвид? Намерих го на паважа. Детето на едно съседско семейство ги събира.

Тапънс се изкашля и Томи й хвърли убийствен поглед.

— Да се заемем с работата — продължи бързо той. — Значи се нуждаете от нашите услуги, мис…

— Казвам се Кингстън Брус — отвърна момичето. — Живеем в Уимбълдън. Снощи една дама, която ни гостува, загуби ценна розова перла. Мистър Сейнт Винсънт също вечеряше с нас и по време на вечерята случайно спомена вашата фирма. Майка ми ме изпрати тази сутрин при вас, за да ви помоля да се заемете с този случай.

Момичето говореше навъсено, почти сърдито. Беше ясно като бял ден, че тя и майка й не са били на едно мнение по въпроса. Тя беше тук против волята си.

— Разбирам — каза Томи, леко озадачен. — Не сте ли се обаждали в полицията?

— Не — отговори мис Кингстън Брус. — Би било смешно да се обаждаме в полицията и после да открием, че глупавото нещо се е търкулнало под камината, или нещо такова.

— О! — възкликна Томи. — Значи, в крайна сметка, бижуто може просто да е загубено?

Мис Кингстън Брус сви рамене.

— Хората вдигат толкова шум за нищо — промърмори тя.

Томи прочисти гърлото си.

— Наистина — каза той неуверено. — В момента съм изключително зает…

— Разбирам ви — откликна момичето, ставайки на крака. В погледа й проблесна бърза искра на задоволство, която Тапънс не пропусна да забележи.

— Но въпреки това — продължи Томи — мисля, че ще успея да отскоча до Уимбълдън. Ще ми дадете ли адреса, моля?

— Имението Лорълс, Еджуърт Роуд.

— Мис Робинсън, моля, запишете.

Мис Кингстън Брус се поколеба. После каза малко троснато:

— Значи ще ви очакваме. Приятен ден.

— Странно момиче — отбеляза Томи, след като тя си тръгна. — Нещо не мога да я разбера.

— Чудя се дали самата тя не е откраднала украшението — рече замислено Тапънс. — Хайде, Томи, да оставим тези книги, да вземем колата и да отидем дотам. Между другото кой ще бъдеш този път? Пак ли Шерлок Холмс?

— Мисля, че ми трябва още практика — каза Томи. — Малко сгафих с онзи автобусен билет, нали?

— Така си беше — съгласи се Тапънс. — На твое място нямаше да прекалявам с момичето. Наежена е и боде като игла. Пък и е нещастна, бедното дяволче.

— Предполагам, че вече си узнала всичко за нея само по формата на носа й — промърмори саркастично Томи.

— Ще ти кажа какво според мен ще открием в Лорълс — каза невъзмутимо Тапънс. — Семейство сноби, които много обичат да се движат във висшето общество. Бащата, ако има такъв, със сигурност има военен чин. Момичето започва да води техния начин на живот и се презира за това.

Томи хвърли последен поглед на книгите, вече спретнато подредени на полицата.

— Мисля, че днес ще бъда Торндайк — рече отнесено той.

— Не бих предположила, че в този случай има нещо медицинско-правно — отбеляза Тапънс.

— Вероятно няма — съгласи се Томи. — Но направо умирам да използувам новия си фотоапарат! Той би трябвало да има най-прекрасния обектив, който някога е създаван.

— Знам ги тия обективи — каза Тапънс. — Докато нагласиш блендата, изчислиш експонирането и наглеждаш светломера, направо се побъркваш и закопняваш за едно обикновено „брауни“.

— Човек може да се задоволи с обикновено „брауни“, само ако е напълно лишен от амбиции.

— Е, обзалагам се, че ще получа с него по-добри резултати от теб.

Томи пренебрегна предизвикателството.

— Трябва да си купя комплекта „Приятелят на пушача“ — каза със съжаление той. — Чудя се откъде се купуват?

— Затова пък имаш патентования тирбушон, който леля Араминта ти подари миналата Коледа — напомни му услужливо Тапънс.

— Наистина — отвърна Томи. — На времето ми се видя любопитна машинка. Пък и доста забавен подарък от страна на една леля, която е толкова строга въздържателка.

— Аз — заяви Тапънс — ще бъда Полтън.

Томи я изгледа снизходително.

— Истински Полтън. Ти дори не можеш да започнеш някое от нещата, които той умее.

— О, мога — възрази Тапънс. — Мога да потривам ръце, когато съм доволна. Това е достатъчно за начало. Надявам се, че ще вземаш гипсови отпечатъци от стъпки?