Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Разбирам — каза Тапънс. — Какъв е адресът на хазяите й?

Младият мъж й го продиктува.

— Мисля, че това е всичко — отбеляза замислено Тапънс. — Да разбирам ли, че сте сгоден за тази млада дама?

Лицето на мистър Сейнт Винсънт стана тухленочервено.

— Е, не… не точно. Не съм й казвал още нищо. Но мога да ви уверя, че ще й предложа да се омъжи за мен веднага щом я видя… ако изобщо някога я видя отново.

Тапънс остави бележника си.

— Бихте ли желали да използувате нашите специални двадесет и четири часови услуги? — попита делово тя.

— Какво е това?

— Таксата е удвоена, но насочваме целия си наличен персонал по случая. Мистър Сейнт Винсънт, ако дамата е жива, ще мога да ви кажа къде е утре по това време.

— Какво? Гледай ти! Чудесно!

— Наемаме само експерти и резултатите са гарантирани — отвърна сухо Тапънс.

— Я виж ти. Трябва да имате най-страхотния персонал.

— Да, така е — потвърди Тапънс. — Между другото не сте ми дали описание на младата дама.

— Тя има най-прекрасната коса, златиста, но много наситено златно, като огнен залез. Нали разбирате, до скоро никога не бях забелязвал такива неща като залезите. И поезията също, в нея има толкова романтика, колкото никога не съм предполагал.

— Червена коса — каза безстрастно Тапънс, докато записваше. — Колко е висока дамата според вас?

— О, височка е и има поразителни очи. Тъмносини, мисля. И е една такава решителна. Доста изкъсо те държи понякога.

Тапънс записа още няколко думи. После затвори бележника и стана.

— Ако наминете утре към два часа, мисля, че ще имаме някакви новини за вас — каза тя. — Приятен ден, мистър Сейнт Винсънт.

Когато Томи се върна, Тапънс тъкмо се консултираше със справочника на Дебрет.

— Вече научих всички подробности — рече лаконично тя. — Лорънс Сейнт Винсънт е племенник и наследник на графа на Шеритън. Ако се справим с този случай, ще получим известност в най-висшите кръгове.

Томи прегледа записките в бележника и попита:

— Какво според теб се е случило с момичето?

— Мисля, че е избягала — заяви Тапънс. — Вслушала се е в гласа на сърцето си… усетила е, че обича твърде много този млад човек, за да има покой.

Томи я погледна със съмнение.

— Знам, че така става в книгите, но никога не съм чувал някое момиче да го е правило в реалния живот — възрази той.

— Така ли? — учуди се Тапънс. — Е, сигурно си прав. Но се осмелявам да кажа, че Лорънс Сейнт Винсънт би се хванал на подобна сантиментална измислица. В момента е изпълнен с романтика. Между другото гарантирах му резултати до двадесет и четири часа — нашите специални услуги.

— Тапънс… по дяволите, какво те накара да го направиш?

— Идеята просто ми хрумна. Стори ми се, че звучи доста добре. Ти не се притеснявай. Остави на мама. Мама знае най-добре.

Тя излезе, оставяйки Томи изпълнен с дълбоко недоволство.

Не след дълго той стана, въздъхна и излезе, за да направи, каквото можеше да се направи, проклинайки прекалено развитото въображение на Тапънс.

Когато се върна уморен и изтерзан в четири и половина, завари Тапънс да изважда пакет бисквити от скривалището им в една от папките.

— Изглеждаш напрегнат и притеснен — отбеляза тя. — Какво си правил?

Томи изръмжа.

— Обикалях болниците с описанието на онова момиче.

— Нали ти казах да оставиш случая на мен? — възкликна Тапънс.

— Не можеш да откриеш сама момичето до два часа утре.

— Мога — и нещо повече, направих го!

— Направила си го? Какво искаш да кажеш?

— Проста задача, Уотсън, наистина много проста.

— Къде е тя?

— Е, ранната школовка си личи — разсмя се Тапънс. — Един чайник, газов котлон и половин паунд чай и резултатът е налице. Слушай сега — продължи тихо Тапънс — от мадам Вайълет си купувам шапките. Онзи ден между момичетата там се натъкнах на една стара приятелка от болницата. След войната тя се отказа от работата си като медицинска сестра и откри магазин за шапки. Когато фалира, постъпи на работа при мадам Вайълет. Ние двете уредихме всичко. Тя трябваше добре да втълпи обявата ни в главата на младия Сейнт Винсънт, а после да изчезне. Чудесната ефективност на „Блестящите детективи на Блънт“. Популярност за нас и необходимият стимул за младия Сейнт Винсънт, за да го накара най-после да й направи предложение. Джанет вече се беше отчаяла да го чака.

— Тапънс! — възкликна Томи. — Ти просто ме смайваш! Тази е най-неморалната история, която някога съм чувал. Подбуждаш и подстрекаваш този млад мъж да се ожени извън своята класа…