Агата Кристи - Съдружници срещу престъплението

Томи се подчини.

„Международна детективска агенция, Теодор Блънт, управител. Частни разследвания. Голям персонал от надеждни и високо квалифицирани детективи. Пълна дискретност. Безплатни консултации. Хейлъм стрийт 118.“

Той погледна въпросително мистър Картър. Последният кимна.

— В последно време тази детективска агенция едва се крепеше — промърмори той. — Един мой приятел я купи на безценица. Сега се опитваме да я възстановим — да кажем, за шест месеца. А през това време, разбира се, тя трябва да има управител.

— А мистър Теодор Блънт? — попита Томи.

— Страхувам се, че мистър Блънт беше твърде недискретен. Всъщност наложи се Скотланд Ярд да се намеси. Мистър Блънт в момента е на издръжка на Нейно величество и няма да ни каже дори половината от това, което бихме искали да знаем.

— Разбирам, сър — каза Томи. — Поне си мисля, че разбирам.

— Предполагам, че можете да си вземете шест месеца отпуск от кантората. По здравословни причини. И, разбира се, ако искате да управлявате детективска агенция под името Теодор Блънт, това няма нищо общо с мен.

Томи се взря с немигащи очи в шефа си.

— Някакви инструкции, сър?

— Мистър Блънт се занимаваше с някакви чуждестранни дела, мисля. Следете за сини писма с руски марки. От търговец на колбаси, издирващ жена си, която пристигнала като емигрантка в тази страна преди няколко години. Отлепете марката на пара и ще откриете числото 16, изписано под нея. Направете копия на тези писма и ми изпратете оригиналите. И още, ако някой дойде в офиса и спомене числото 16, съобщете ми незабавно.

— Разбирам, сър — каза Томи. — А освен тези инструкции?

Мистър Картър взе ръкавиците си от масата и се приготви да си тръгва.

— Можете да управлявате агенцията, както пожелаете. Помислих си — присви очи той — че на мисис Томи може да й се стори забавно да си опита силите с малко детективска работа.

Мистър и мисис Бересфорд се настаниха в канцеларията на Международната детективска агенция няколко дни по-късно. Беше на втория етаж на една поолющена сграда в Блумсбъри. В малкото предно помещение Албърт изостави ролята на иконом от Лонг Айлънд и я смени с тази на момче за поръчки, роля, която играеше съвършено. Хартиена кесия със сладки, изцапани с мастило пръсти и рошава глава, беше неговата представа за новия образ.

От предното помещение две врати водеха към вътрешните стаи. На едната врата беше изписано „Канцелария“. На другата — „Кабинет“. Зад последната имаше малка, уютна стая, мебелирана с огромно бюро, купища старателно надписани папки — всичките празни, и няколко солидни, тапицирани с кожа столове. Зад бюрото седеше фалшивият мистър Блънт и се опитваше да изглежда, като че ли цял живот е управлявал детективска агенция. Разбира се, до лакътя му имаше телефон. Двамата с Тапънс бяха репетирали няколко подходящи телефонни ефекти. Албърт също беше инструктиран.

В съседната стая се настани Тапънс, заедно с една пишеща машина, необходимите маси и столове, не така луксозни като онези в стаята на големия шеф, и газов котлон за приготвяне на чай.

Всъщност не липсваше нищо освен клиенти.

Тапънс, обзета от първия екстаз на посвещението, беше изпълнена със светли надежди.

— Ще бъде направо прекрасно — обяви тя. — Ще залавяме убийци, ще откриваме изчезнали семейни бижута, ще издирваме изчезнали хора и ще разкриваме злоупотреби.

Тук Томи се почувства длъжен да поохлади възторга й.

— Успокой се, Тапънс, и се опитай да забравиш евтините романчета, които имаш навика да четеш. Нашата клиентела, ако изобщо имаме клиентела, ще се състои само от съпрузи, които искат да следим жените им, и от жени, които искат да следим съпрузите им. Доказателствата за развод са единствената работа на частните детективи.

— Уф! — възкликна Тапънс, като сбърчи недоволно нос. — Няма да се докосваме до случаи на бракоразводни дела. Трябва да издигнем престижа на новата си професия.

— Даа — проточи Томи със съмнение.

И сега, седмица след нанасянето си, те сравняваха бележките си доста обезкуражено.

— Три побъркани жени, чиито съпрузи изчезват през уикенда — въздъхна Томи. — Някой идвал ли е, докато обядвах?

— Един дебел старец с шавлива жена — въздъхна тъжно Тапънс. — От години чета във вестниците, че разводите тревожно нарастват, но някак си не бях го осъзнавала до тази седмица. Омръзна ми до смърт да повтарям: „Не се занимаваме с разводи“.