Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Освен дъщеря ви, разбира се — вмъкна Тапънс, която проговори за пръв път.

— Освен дъщеря ми — съгласи се полковникът. — Тя веднага пожела да отиде веднага при вас и да ви изложи случая.

Томи се надигна.

— Ще направим всичко възможно да останете доволен, полковник — обеща той. — Бих искал да видя трапезарията и масата, на която е била оставена обицата. Бих искал също да задам няколко въпроса на мисис Бетс. След това ще разпитам прислужниците или по-скоро моята асистентка, мис Робинсън, ще го направи.

Той почувства как куражът му се разклаща пред ужаса да се разпитват прислужниците.

Полковник Кингстън Брус блъсна вратата и ги поведе през хола. В това време до тях през отворената врата на стаята, към която се приближаваха, ясно се чу една забележка. Изрече я гласът на момичето, което беше дошло при тях тази сутрин.

— Прекрасно знаеш, майко — каза тя, — че тя наистина отнесе една лъжичка в маншона си.

В следващия момент бяха представени на мисис Кингстън Брус, нажалена дама с вяли движения. Мис Кингстън Брус отбеляза присъствието им с леко кимване. Лицето й беше по-нацупено от всякога.

Мисис Кингстън Брус беше словоохотлива.

— … но знам кой според мен я е взел — завърши тя. — Онзи ужасен млад социалист. Той обича руснаците и германците и мрази англичаните. Какво друго може да се очаква от него?

— Не я е докосвал — заяви мис Кингстън Брус яростно. — Наблюдавах го през цялото време. Не бих могла да пропусна подобно нещо.

Тя ги погледна предизвикателно с вдигната брадичка.

Томи отклони темата, като помоли за разговор с мисис Бетс. Когато мисис Кингстън Брус излезе, придружена от съпруга и дъщеря си, за да открие мисис Бетс, той подсвирна замислено.

— Чудя се — каза тихо — коя ли е тази, която е носела лъжичка в маншона си?

— Точно за това си мисля и аз — отвърна Тапънс.

Мисис Бетс, следвана от съпруга си, нахлу в стаята. Беше едра жена, а гласът й звучеше решително. Мистър Хамилтън Бетс изглеждаше покорен и явно страдаше от лошо храносмилане.

— Както разбирам, мистър Блънт, вие сте частен детектив, и то от тези, които придвижват нещата с високи темпове?

— Темпо — заяви Томи — е другото ми име, мисис Бетс. Позволете да ви задам няколко въпроса.

След това нещата се развиха бързо. Показаха на Томи повредената обица, масата, на която беше стояла, и мистър Бетс излезе от мълчанието си, за да спомене цената (в долари) на откраднатата перла.

И все пак Томи почувства с раздразнение, че не напредва.

— Мисля, че това е достатъчно — каза накрая той. — Мис Робинсън, ще бъдете ли така любезна да ми донесете специалния фотоапарат от хола?

Мис Робинсън се подчини.

— Едно мое малко изобретение — обясни Томи. — На вид, както виждате, е също като обикновен фотоапарат.

Изпита леко задоволство да види, че семейство Бетс са впечатлени.

Той фотографира обицата, масата, на която е била, и направи няколко общи снимки на помещенията. После „мис Робинсън“ беше изпратена да разпита прислужниците и при вида на нетърпеливото очакване по лицата на полковник Кингстън Брус и мисис Бетс, Томи се почувства призван да каже няколко авторитетни думи.

— Положението се свежда до следното — каза той. — Или перлата е още в къщата, или вече не е в къщата.

— Точно така — съгласи се полковникът, може би с повече уважение, отколкото внушаваше репликата.

— Ако не е в къщата, може да е навсякъде. Но ако е в къщата, непременно трябва да е скрита някъде…

— И трябва да се направи претърсване — намеси се полковник Кингстън Брус. — Точно така. Давам ви карт бланш, мистър Блънт. Претърсете къщата от тавана до мазето.

— О, Чарлз! — измърмори мисис Кингстън Брус плачливо, — мислиш ли, че е препоръчително? На прислужниците никак няма да им хареса. Сигурна съм, че ще напуснат.

— Ще претърсим техните стаи най-накрая — обеща Томи с успокоителен тон. — Крадецът със сигурност е скрил украшението на най-невероятното място.

— Мисля, че съм чел нещо подобно — съгласи се полковникът.

— Точно така — отвърна Томи. — Сигурно си спомняте делото Рекс и Бейли, което създаде прецедент.

— О… да — каза с озадачен вид полковникът.

— Е, най-невероятното място е апартаментът на мисис Бетс — продължи Томи.

— Боже! Нали би било много умно? — възкликна мисис Бетс с възхищение.

Без повече суетене тя го заведе горе в стаята си, където Томи още веднъж използува специалния фотоапарат.

Тапънс се присъедини към него там.