Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

Тапънс го гледаше как тръгва с колата и изпитваше леко съмнение. Томи беше много уверен, но самата тя не се чувстваше така. Имаше едно-две неща, които не разбираше много добре.

Тя още стоеше до прозореца и гледаше улицата, когато видя един човек да излиза от заслона на входа остреща, да пресича улицата и да натиска звънеца.

Тапънс светкавично излезе от стаята и изтича по стълбите. Гладис Хил, чистачката, излизаше от задната част на къщата, но Тапънс авторитетно я възпря. После отиде до главния вход и го отвори.

Един върлинест млад мъж със зле прилепващи дрехи и нетърпеливи тъмни очи стоеше на стъпалото.

Той се поколеба за момент. После каза:

— В къщи ли е мис Кингстън Брус?

— Заповядайте — покани го Тапънс и се отдръпна, за да му направи път да влезе. После затвори вратата. — Мистър Рени, нали? — попита мило тя.

Той й хвърли бърз поглед.

— Ъъъ… да.

— Влезте тук, моля.

Тя отвори вратата на кабинета. Стаята беше празна и Тапънс го последва вътре, като затвори вратата след себе си. Той се обърна към нея намръщен.

— Искам да видя мис Кингстън Брус.

— Не съм сигурна, че ще можете — каза сдържано Тапънс.

— Гледай ти! Коя, по дяволите, сте вие? — попита грубо мистър Рени.

— Международна детективска агенция — каза кратко Тапънс и забеляза как мистър Рени се стресна, без да е в състояние да се прикрие.

— Моля, седнете, мистър Рени — продължи тя. — Първо, знаем всичко за посещението на мис Кингстън Брус при вас тази сутрин.

Беше смела догадка, но успя. Забелязвайки как той се вцепенява от ужас, Тапънс продължи бързо.

— Най-важно е да се върне перлата, мистър Рени. Никой в тази къща не ламти за… популярност. Не можем ли да се споразумеем някак?

Младият мъж я погледна внимателно.

— Чудя се колко знаете — замислено промълви той. — Нека да помисля за момент.

Той обхвана глава в ръцете си. После зададе най-неочакван въпрос:

— Наистина ли младият Сейнт Винсънт е сгоден и ще се жени?

— Точно така — отвърна Тапънс. — Познавам момичето.

Мистър Рени изведнъж заговори поверително.

— Беше истински ад — заяви той. — Умоляваха я сутрин, обед и вечер, натрапваха го на Беатрис. И всичко това само защото един ден ще наследи титла. Ако зависеше от мен…

— Нека не говорим за политика — бързо го прекъсна Тапънс. — Имате ли нещо против да ми кажете, мистър Рени, защо смятате, че мис Кингстън Брус е взела перлата?

— Не… не смятам.

— Така е — спокойно възрази Тапънс. — Изчаквате да видите кога детективът, както си мислите, ще освободи терена. После идвате и питате за нея. Очевидно е. Ако самият вие бяхте взели перлата, нямаше да бъдете и наполовина толкова разстроен.

— Тя се държеше толкова странно — промълви младият мъж. — Дойде тази сутрин и ми каза за обира, като обясни, че отива в частна детективска фирма. Изглеждаше, че иска да ми каже нещо, и все пак не е способна да го изрече.

— Е, искам единствено перлата — заключи Тапънс. — Най-добре идете да поговорите с нея.

Но в този момент полковник Кингстън Брус отвори вратата.

— Обядът е готов, мис Робинсън. Надявам се, че ще обядвате с нас…

Изведнъж той спря и се вторачи в госта.

— Явно не искате да ме каните на обяд — отбеляза мистър Рени. — Е, добре, ще си вървя.

— Върнете се по-късно — прошепна Тапънс, докато той минаваше покрай нея.

Тапънс последва полковник Кингстън Брус, който все още мърмореше под мустак за отвратителното безочие на някои хора в голямата трапезария, където семейството вече се беше събрало. Само един от присъстващите беше непознат за Тапънс.

— Това, лейди Лора, е мис Робинсън, която любезно ни помага.

Лейди Лора кимна с глава и започна да се взира в Тапънс през пенснето си. Беше висока, слаба жена с тъжна усмивка, тих глас и много проницателни очи. Тапънс отвърна на погледа й и лейди Лора наведе очи.

Следобед лейди Лора започна разговор с леко любопитство. Как върви разследването? Тапънс постави необходимото ударение върху подозрението, насочено към чистачката, но всъщност не мислеше за лейди Лора. Лейди Лора можеше и да крие чаени лъжички и други предмети из дрехите си, но Тапънс беше почти сигурна, че тя не е взела розовата перла.

Продължи да претърсва къщата. Времето минаваше. Нямаше и следа от Томи, и, което беше по-важно за нея, нямаше и следа от мистър Рени. Изведнъж Тапънс, излизайки от спалнята, се сблъска с Беатрис Кингстън Брус, която слизаше надолу. Тя беше напълно облечена за излизане.