Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Страхувам се — каза Тапънс, — че не трябва да излизате точно сега.

Момичето я погледна надменно.

— Дали ще излизам или не, не е ваша работа — изрече студено тя.

— Моя работа е обаче дали ще се обадя в полицията или не — отвърна Тапънс.

За миг момичето пребледня като платно.

— Не трябва да го правите… не трябва… няма да излизам… но не правете това! — Тя умолително се притисна към Тапънс.

— Драга мис Кингстън Брус — усмихна се Тапънс, — случаят беше напълно ясен за мен от самото начало. Аз…

Но я прекъснаха. Увлечена в разговора си с момичето, Тапънс не беше чула звънеца на парадния вход. Сега, за нейно изумление, Томи се заизкачва по стълбите, а долу в залата тя забеляза едър, набит мъж, който тъкмо сваляше бомбето си.

— Детектив инспектор Мариът от Скотланд Ярд — представи се ухилено той.

Беатрис Кингстън Брус извика, откъсна се от ръцете на Тапънс и се втурна надолу по стълбите точно когато предната врата се отвори още веднъж, за да пропусне мистър Рени.

— Значи все пак си я взела — промълви си горчиво Тапънс.

— Какво? — попита Томи, забързан към стаята на лейди Лора. Той влезе в банята, взе един голям сапун и го изнесе навън. Инспекторът тъкмо се изкачваше по стълбите.

— Тръгнала си е доста тихо — обяви той. — Стара кримка е и знае кога играта е свършила. А перлата?

— Мисля — отвърна Томи, като му подаде сапуна, — че ще я откриете вътре.

Очите на инспектора светнаха одобрително.

— Стар трик, при това добър. Срежете калъп сапун на две, издълбайте място за перлата, слепете го отново и загладете добре пукнатината с гореща вода. Много умно сте работили, сър.

Томи прие комплимента с достойнство. Той и Тапънс слязоха по стълбите. Полковник Кингстън Брус се втурна към него и топло разтърси ръката му.

— Сър, не знам как да ви благодаря. Лейди Лора също иска да ви благодари…

— Радвам се, че сте доволни — прекъсна го Томи. — Но се страхувам, че не мога да остана. Имам изключително важна среща. С член на правителството.

Той забърза към колата и скочи вътре. Тапънс се настани до него.

— Но, Томи — извика тя. — Нима в крайна сметка не арестуваха лейди Лора?

— О! — възкликна Томи. — Не ти ли казах? Не арестуваха лейди Лора. Арестуваха Елиз. Разбираш ли — продължи той, докато Тапънс го гледаше онемяла, — аз самият често съм се опитвал да отворя някоя врата с насапунисани ръце. Невъзможно е. Ръцете ти се плъзгат. Така че се учудих — какво ли е правила Елиз със сапун, така че ръцете й да са толкова хлъзгави. Тя взе една кърпа, нали си спомняш, и после по дръжката нямаше следи от сапун. Но ми се стори, че за една професионална крадла не би било лош план да бъде прислужница на дама, подозирана в клептомания, която непрекъснато отсяда в различни имения. Така че успях да я снимам, както и стаята. Дадох й да подържи една стъклена плака и се затичах към добрия стар Скотланд Ярд. Светкавично проявяване на негатива, успешна идентификация на отпечатъците от пръсти и снимката. Елиз се оказа отдавна търсена приятелка. Полезно място е този Скотланд Ярд.

— И като си помисли човек — продължи Тапънс, като си възвърна гласа, — че онези двама млади идиоти само са се подозирали взаимно, точно както става в книгите. Но защо не ми каза какво си намислил, когато тръгна?

— Първо, подозирах, че Елиз подслушва на площадката на стълбището. И второ…

— Да?

— Моята учена приятелка забравя — каза Томи. — Торндайк никога не разкрива нещата преди последния момент. Освен това, Тапънс, миналия път ти и твоята Джанет Смит поведохте с едно на нула. Сега сме квит.

— Какъв ужасно скучен ден — заяви Томи и се прозя широко.

— Вече е почти време за чай — отбеляза Тапънс и също се прозя.

В Международната детективска агенция работата не вървеше с оживени темпове. Нетърпеливо очакваното писмо от търговеца на колбаси не беше пристигнало, а истински криминални случаи не се задаваха.

Албърт, който играеше ролята на разсилен, влезе със запечатан пакет и го остави на масата.

— „Мистерията на запечатания пакет“ — промърмори Томи. — Какво съдържаше? Не бяха ли прочутите перли на руската велика херцогиня? Или беше адска машина, предопределена да взриви „Брилянтните детективи на Блънт“?

— Всъщност — отвърна Тапънс, разкъсвайки опаковката на пакета, — това е моят сватбен подарък за Франсис Хавиланд. Доста е хубав, нали?

Томи взе тънката сребърна табакера от протегнатата й ръка, забеляза посвещението, гравирано със собствения й почерк — „На Франсис от Тапънс“, отвори и затвори табакерата и кимна одобрително.