— Е, мистър Блънт?
— Да, доктор Бауър — отвърна младият мъж с усмивка.
— Какво мислите за това?
— Е, първо бих искал да знам фактите. Какво държите в бюрото си?
— Личната си документация.
— Точно така. А сега, от какво се състои тази лична документация? Каква ценност би могла да представлява тя за обикновения крадец… или за някое определено лице?
— Според мен за обикновен крадец тя изобщо не би представлявала ценност, но бележките ми върху някои наистина непроучени алкалоиди биха представлявали интерес за всеки, за всеки който е осведомен. Проучвам тези въпроси през последните няколко години. Тези алкалоиди са смъртоносни вирулентни отрови, при това почти неоткриваеми в организма. Не дават нито една от типичните за алкалоидите реакции.
— В такъв случай тази тайна би струвала пари?
— За безскрупулни лица — да.
— И кого подозирате?
Докторът сви широките си рамене.
— Доколкото знам, никой не е нахлувал насилствено в къщата отвън. Това като че ли означава, че го е направил някой от обитателите на дома ми, и все пак не мога да повярвам… — Той внезапно спря. После с много сериозен глас продължи: — Мистър Блънт, трябва безрезервно да се оставя в ръцете ви. Не се осмелявам да отида в полицията по този въпрос. В тримата си прислужници съм почти напълно сигурен. Те ми служат дълго и вярно. Все пак човек никога не знае. После — с мен живеят двамата ми племенници, Бъртрам и Хенри. Хенри е добро момче, много добро момче… Никога не ми е причинявал никакви притеснения, прекрасен, работлив млад човек. Бъртрам обаче за съжаление, е доста различен — невъзпитан, екстравагантен и мързелив.
— Разбирам — замислено промълви Томи. — Подозирате, че племенникът ви Бъртрам е замесен в тази работа. Но аз не съм съгласен с вас. Подозирам доброто момче, Хенри.
— Но защо?
— Традиция. Прецедент. — Томи безгрижно махна с ръка. — Според моя опит подозрителните герои винаги са невинни и обратно, драги господине. Да, определено подозирам Хенри.
— Извинете, мистър Блънт — намеси се почтително Тапънс. — Да разбирам ли от това, което каза доктор Бауър, че тези бележки върху… непроучени алкалоиди… той държи в бюрото си заедно с останалите документи?
— Държа ги в бюрото, драга госпожице, но в тайно чекмедже, чието местоположение е известно само на мен. Затова досега са убягвали от търсенето.
— И какво точно искате да предприема, доктор Бауър? — попита Томи. — Очаквате ли ново претърсване?
— Да, мистър Блънт. Имам всички основания да го очаквам. Този следобед получих телеграма от един свой пациент, който изпратих в Бърнмът преди няколко седмици. Телеграмата твърди, че пациентът ми е в критично състояние и ме моли да отида там веднага. Обзет от подозрение поради събитията, за които ви разказах, аз лично изпратих телеграма с предплащане на въпросния пациент и установих, че той е в добро здраве и не ме е викал. Хрумна ми, че, ако се престоря, че съм се хванал на уловката и надлежно замина за Бърнмът, ще имаме възможност да хванем злодеите на местопрестъплението. Те или той несъмнено ще чакат, докато всички в къщата си легнат, преди да започнат операцията. Предлагам ви да се срещнем пред моята къща в единадесет часа тази вечер и да разследваме случая заедно.
— Всъщност вие се надявате да ги хванете на местопрестъплението. — Томи замислено почука по масата с един нож за разрязване на хартия. — Планът ви изглежда отличен, доктор Бауър. Не мога да предвидя никаква засечка в него. Да видим сега, адресът ви е…
— Ларчис, Алеята на палача. Страхувам се, че е доста усамотена местност. Но имаме прекрасен изглед към пустошта.
— Сигурно — предположи Томи.
Посетителят се изправи.
— Значи да ви очаквам тази вечер, мистър Блънт. Пред Ларчис в… да кажем, единадесет без пет — за по-голяма сигурност?
— Разбира се. В единадесет без пет. Приятен ден, доктор Бауър.
Томи се изправи, натисна бутона на звънеца върху бюрото си, и Албърт се появи, за да изпрати клиента. Докторът излезе със забележимо накуцване, но въпреки това могъщата му физика беше впечатляваща.
— Неприятен клиент — промърмори Томи под носа си. — Е, Тапънс, момичето ми, какво мислиш за това?
— Ще ти го кажа с две думи — отвърна Тапънс. — Куция крак!
— Какво?
— Казах „Куция крак“! Моето проучване на класиката не е било напразно. Томи, цялата работа е нагласена. Непроучени алкалоиди ли?! Никога не съм чувала по-неправдоподобна история.
— Дори аз не я намирам за много убедителна — призна съпругът й.
Читать дальше