Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Ще пиете ли чай? Сложила съм чайника.

— Не, благодаря. Не пия чай. Освен това разполагам с много малко време. Дойдох само, за да ви донеса онова, за което ви писах.

— От Али?

— Да.

— Няма ли… не е ли възможно… има ли някаква надежда? Искам да кажа… вярно ли е… че е убит? Да не е станала някаква грешка?

— Боя се, че няма никаква грешка — тихо каза мистър Робинсън.

— Да, предполагам, че е така. Както и да е, изобщо не съм очаквала… Когато отиде там, не мислех, че някога ще го видя отново. Не че ще бъде убит или че ще има революция. Имам предвид това, че… ами, нали разбирате… той ще продължава да изпълнява задълженията си, всичко, което се очаква от него. Да се ожени за някое местно момиче и всичко останало.

Мистър Робинсън извади едно пакетче и го сложи на масата.

— Отворете го, моля.

Тя разкъса малко несръчно опаковката и разгъна и последната обвивка… После ахна смаяна.

Червени, сини, зелени, бели — диамантите искряха като жив огън, като превърнаха мрачната стаичка в пещерата на Аладин…

Мистър Робинсън наблюдаваше лицето й. Беше виждал толкова много жени, които гледат скъпоценни камъни…

Тя каза почти останала без дъх:

— Те… не може да са… истински?

— Истински са.

— Но сигурно струват… трябва да струват… Въображението й беше бедно да си представи сумата. Мистър Робинсън кимна.

— Ако искате да ги продадете, може да получите най-малко половин милион лири стерлинги за тях.

— Не, не, това е невъзможно.

Тя внезапно ги събра в шепите си и ги опакова отново с треперещи пръсти.

— Страх ме е — каза тя. — Те ме плашат. За какво са ми?

Вратата се отвори и едно момченце се втурна в стаята.

— Мамо, Били ми даде един страхотен танк. Той… Детето се спря, като впери очи в мистър Робинсън. Мургаво, тъмнокосо момченце.

Майка му каза:

— Отиди в кухнята, Алън, чаят ти е готов. Вземи си мляко и бисквити, има и сладкиш с джинджифил.

— Добре — отговори детето и шумно излезе.

— Кръстили сте го Алън? — попита мистър Робинсън.

Тя се изчерви.

— Беше най-близко до Али. Не можех да го кръстя Али — щеше да му е трудно с това име, пък и съседите. — Лицето й отново помръкна и тя пак попита. — Какво да правя?

— Първо, нали имате брачно удостоверение? Трябва да се уверя, че вие сте човекът, за когото се представяте.

Тя отвори за миг широко очи, а после отиде до едно малко бюро. Извади от чекмеджето плик, измъкна листа, който се намираше вътре, и му го подаде.

— М-м… да… Регистърът в Едмънстоу… Али Юсуф, студент… Алис Колдър, неомъжена… Да, всичко е в ред. — О, всичко е напълно законно. Никой не се е досещал досега кой всъщност е той. Тук има толкова много студенти мюсюлмани. Знаехме много добре, че документът нищо не означава. Той беше мюсюлманин и можеше да има повече от една жена и знаеше, че ще трябва да се върне там и да го направи. Разговаряхме по този въпрос. Само че вече бях бременна с Алън и той каза, че ще улесни нещата за него, ще се оженим според законите в тази страна и Алън ще бъде законородено дете. Това беше най-доброто, което можеше да направи за мен. Той наистина ме обичаше. Наистина.

— Да — отговори мистър Робинсън, — сигурен съм, че ви е обичал. — После делово продължи. — В такъв случай, оставете всичко на мен. Ще се погрижа да продам скъпоценните камъни. Ще ви дам адреса на един адвокат, на когото можете да се доверите. Вероятно той ще ви посъветва да вложите парите под попечителство. Те ще ви потрябват — за образованието на сина ви и за да живеете по-спокойно. Вие ще бъдете много богата жена и мошеници и измамници ще започнат да ви преследват. Животът ви никак няма да е лесен, ако изключим материалната страна. Животът на богатите не е лесен, уверявам ви — срещал съм много хора, подмамени от тази илюзия. Но вие имате силен характер. Мисля, че ще се справите. А вашият син може би ще бъде по-щастлив от баща си. — Той замълча. — Съгласна ли сте?

— Да. Вземете ги — тя ги побутна към него, а после внезапно попита. — Онази ученичка, която ги е намерила, искам да й дам един от тях… какъв цвят ще й хареса според вас?

Мистър Робинсън се замисли.

— Смарагд — зелено — цветът на загадъчността. Много добра идея. Тя много ще се зарадва.

Той стана.

— Ще ви искам пари за услугата — добави той. — А хонорарът ми е много висок. Но няма да ви измамя.

Тя го погледна открито.

— Да, зная, че няма да ме измамите. Освен това имам нужда от човек, който разбира от тези неща, защото аз нямам понятие.