Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Вероятно — каза мис Булстрод. — Да, Елинор Ванситарт беше… как да кажа… Тя беше много самодоволна, високомерна. Ако ревнувате, трудно бихте понесли това. Това имахте предвид, нали? Че Чади е ревнувала.

— Да — отговори Поаро. — Тя е ревнувала „Медоубенк“, ревнувала е от Елинор Ванситарт. Не е могла да се примири с мисълта, че училището ще бъде в ръцете на мис Ванситарт. А сетне, вероятно нещо в поведението ви я е накарало да реши, че вие проявявате слабост.

— Аз наистина проявих слабост — призна мис Булстрод. — Но не по начина, по който го е възприела Чади. В действителност си помислих за някоя по-млада дори и от мис Ванситарт… премислих отново и си казах: „Не, тя е прекалено млада…“ Спомням си, че тогава Чади беше при мене.

— И си е помислила — продължи мислите й Поаро, — че става дума за мис Ванситарт. Че имате предвид мис Ванситарт, като казвате, че е прекалено млада. Дълбоко в себе си тя е била напълно съгласна с вас. Мислела е, че опитът и мъдростта, които притежава, са далеч по-важни. Ала след това вие сте се върнали към първоначалното си решение. Избрали сте мис Ванситарт като най-подходяща ваша заместничка и сте я оставили да отговаря за училището, докато ви няма през почивките дни. Според мен е станало така: в неделя вечерта мис Чадуик е била неспокойна, станала е от леглото и видяла светлина в спортната зала. Отишла е там, точно както каза, че е станало. Съществува само една разлика между разказа й и действителността. Не е взела със себе си стик за голф. Взела е една от торбичките с пясък, които са струпани в коридора. Отишла е в спортната зала, готова да се справи с крадеца, с някой, който за втори път влиза с взлом там. Държала е торбичката с пясък в ръка, готова да се отбранява, ако бъде нападната. Но какво открива? Елинор Ванситарт, коленичила над едно шкафче. И си помислила, че — (Тъй като мене много ме бива — отвори скоба Поаро — да се поставям в положението на другите и да разсъждавам като тях) — ако тя е на мястото на крадеца, престъпника, тогава би се приближила изотзад и би я ударила. Щом й хрумнала тази мисъл, тя, без много да разсъждава, вдигнала торбичката и нанесла удара. И Елинор Ванситарт вече не представлявала пречка по пътя й. Но мисля, че в същия миг тя се отвратила от онова, което била извършила. Оттогава това я гнети, защото тя не е убиец по природа. Подобно на други хора тя е била подтикната към убийство поради ревност и натрапчиви мисли. Обладана от любовта си към „Медоубенк“. След смъртта на Елинор Ванситарт тя била напълно уверена, че ще наследи поста ви в „Медоубенк“. Затова не признала нищо. Разказала историята си на полицията точно както всичко се е случило, само че пропуснала един съществен факт — а именно, че тя е нанесла удара. Но когато беше запитана за стика за голф, който вероятно мис Ванситарт е взела със себе си, тъй като е била изнервена след всичко случило се, мис Чадуик побърза да отговори, че тя го е занесла в спортната зала. Не искаше да мислим, че е използвала торбичката с пясък.

— Но защо Ан Шапланд също е избрала торбичка с пясък, за да убие мадмоазел Бланш? — запита мис Булстрод.

— Преди всичко тя не е искала отново да рискува с пистолетен изстрел в училищната сграда, пък и тя е изключително умна млада жена. Искала е да свърже третото убийство с второто, за което имала алиби.

— Не ми е съвсем ясно какво е правила Елинор Ванситарт в спортната зала — каза мис Булстрод.

— Тук трябва да гадаем. Вероятно е била много по-обезпокоена от изчезването на Шаиста, отколкото е изглеждала външно. Била е разстроена колкото мис Чадуик. Всъщност, лошо й се пишело, тъй като временно ви е замествала, а отвличането станало точно тогава. Нещо повече — тя омаловажавала случая чрез нежеланието си да приеме неприятния факт с открито чело.

— Значи зад привидното й спокойствие се е криела слабост — размишляваше на глас мис Булстрод. — Усещах го от време на време.

— Тя също не е могла да заспи. Мисля, че тихо се е промъкнала в спортната зала, за да види какво има в шкафчето на Шаиста и евентуално да намери някаква улика за изчезването на момичето.

— Вие имате обяснение за всичко, мистър Поаро.

— Това му е работата — вметна инспектор Келси, като че ли с известна нотка на завист.

— А защо трябваше Айлийн Рич да рисува учителките от моето училище?

— Исках да проверя дали Дженифър ще съумее да познае лицето. Но бързо разбрах, че Дженифър е изцяло погълната от своите проблеми и че само бегло поглежда непознатите, като запомня единствено външните детайли от вида им. Тя не разпозна рисунката, на която мадмоазел Бланш е с друга прическа. Още по-малко вероятно е било да разпознае Ан Шапланд, която като секретарка рядко е виждала отблизо.