Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Той замълча. Инспектор Келси предупреди задържаната с официален, монотонен глас, но тя не слушаше. Тя се обърна към Еркюл Поаро и изсипа върху него ураган от ругатни, които стреснаха всички присъстващи.

— Пфу! — каза Адам, докато Келси я извеждаше навън. — А пък аз мислех, че е приятно момиче!

Мис Джонсън беше коленичила до мис Чадуик.

— Боя се, че е наранена лошо — каза тя. — По-добре да не я местим, докато не дойде лекар.

Мисис Ъпджон тръгна по коридорите на училището и забрави вълнуващата сцена, на която току-що бе станала свидетел. В момента тя беше само майка, която търси рожбата си. Намери я в една пуста класна стая. Джулия се беше навела над чина с леко изплезен език, погълната от мъките по написването на съчинение.

Тя вдигна поглед и зяпна в почуда. После скочи и прегърна майка си.

— Мамо!

А след това с типична за възрастта си стеснителност, засрамена от невъздържания си изблик на чувства, тя се отдръпна от нея и заговори предпазливо и небрежно — почти укорително:

— Не се ли връщаш малко преждевременно, мамо?

— Пристигнах със самолет — отговори мисис Ъпджон, сякаш се оправдаваше, — от Анкара.

— О, — възкликна Джулия — Ами, радвам се, че се върна.

— Да — каза мисис Ъпджон. — И аз се радвам.

Двете се спогледаха смутено.

— Какво правиш? — попита мисис Ъпджон, като се приближи по-близо.

— Пиша съчинение за мис Рич — отговори Джулия.

— Тя ни дава най-вълнуващите теми.

— А тази за какво е? — попита мисис Ъпджон, като се наведе.

Заглавието на темата беше написано в началото на страницата. Следваха девет-десет реда, изписани с неравния, разтегнат почерк на Джулия. „Съпоставете отношението на Макбет и лейди Макбет към убийството“ — прочете мисис Ъпджон.

— Е — каза тя колебливо, — не може да се каже, че темата не е актуална!

Тя започна да чете началото на есето на дъщеря си. „Макбет — започваше Джулия — харесвал идеята за убийство и непрекъснато мислел за това, но трябвало нещо да го подтикне, за да го извърши. След като започнал веднъж, убийствата започнали да му доставят удоволствие и вече не изпитвал угризения и страх. Лейди Макбет била алчна и амбициозна. Тя нямала нищо против онова, което върши, за да постигне целта си. Но след като веднъж го извършила, тя разбрала, че изобщо не й харесва.“

— Езикът ти не е много изискан — каза мисис Ъпджон. — Мисля, че трябва да го поизгладиш, иначе разсъждаваш правилно.

— За тебе е лесно, Поаро — оплакваше се инспектор Келси. — Ти можеш да кажеш и да направиш много неща, които ние не можем, и мога смело да заявя, че цялата работа беше много хитро обмислена — като в театър. Ти приспа бдителността й, накара я да помисли, че подозираме Рич, а после внезапната поява на мисис Ъпджон я принуди да изгуби самообладание. Добре, че беше задържала пистолета след убийството на мис Спрингър. Ако куршумът съответства…

— Разбира се, че ще съответства, приятелю — прекъсна го Поаро.

— В такъв случай можем официално да я обвиним за убийството на Спрингър. А и мис Чадуик е в критично състояние. Само че, Поаро, не разбирам как може да е убила мис Ванситарт. Това е физически невъзможно. Тя има желязно алиби, освен ако младият Ратбоун и целият персонал на „Нид Соваж“ не е замесен.

— О, не — поклати глава Поаро. — Алибито й е непоклатимо. Тя е убила мис Спрингър и мадмоазел Бланш. Но мис Ванситарт… — той се поколеба за миг и отправи поглед към мис Булстрод, която слушаше разговора им. — Мис Ванситарт е била убита от мис Чадуик.

— Мис Чадуик? — възкликнаха едновременно мис Булстрод и Келси.

— Сигурен съм — кимна Поаро.

— Но… защо?

— Мисля — отговори Поаро, — че мис Чадуик е обичала прекалено много „Медоубенк“… — Той отново погледна мис Булстрод.

— Разбирам… — каза мис Булстрод. — Да, да, разбирам… Трябваше да се досетя. — Тя замълча. — Искате да кажете, че тя…

— Искам да кажа — продължи Поаро, — че тя е започнала заедно с вас и е смятала „Медоубенк“ за съвместно начинание на двете ви.

— Което в определен смисъл беше така — добави мис Булстрод.

— Напълно — съгласи се Поаро. — Само че от финансова гледна точка. Когато вие сте започнали да говорите за пенсиониране, тя е смятала, че ще поеме ръководството.

— Но тя е доста възрастна — възрази мис Булстрод.

— Да — потвърди Поаро, — тя е доста възрастна и освен това не е подходяща за директорка. Но самата тя не е мислела така. Тя е мислела, че след като вие се оттеглите, на нея й се полага да оглави „Медоубенк“. А после разбрала, че няма да бъде така. Че вие имате друга предвид и това е Елинор Ванситарт. Мис Чадуик е обичала истински „Медоубенк“. Обичала е училището, но не е обичала Елинор Ванситарт. Според мен накрая дори я намразила.