Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Всички погледи бяха вперени в него. Лицата им, които отначало изразяваха интерес, изненада и вълнение, сега бяха замръзнали. Сякаш се страхуваха да не покажат някаква емоция. Еркюл Поаро кимна.

— Да — каза той, — знам какви чувства изпитвате. Излиза, че има замесен вътрешен човек. Ето защо аз, инспектор Келси и мистър Адам Гудмън извършихме разследването заедно. Искахме да разберем дали наистина има котка сред гълъбите! Разбирате ли какво имам предвид? Има ли още някой тук, който се преструва на друг?

През слушателките като че ли премина лека вълна, крадешком се размениха коси, кратки погледи, сякаш искаха да се погледнат в очите, но не Смееха.

— Щастлив съм да ви уверя — продължи Поаро, — че всички тука в този момент сте точно тези, за които се представяте. Мис Чадуик например си е мис Чадуик и това не подлежи на съмнение, тъй като тя е тук от самото основаване на „Медоубенк“! Мис Джонсън — също, няма никакво съмнение, че това е мис Джонсън. Мис Рич си е мис Рич. Мис Шапланд е мис Шапланд. Мис Роуън и мис Блейк са си мис Роуън и мис Блейк. Да продължим по-нататък — обърна се Поаро — Адам Гудмън, който работи тука като градинар, може да не е точно той, но носи името, което е написано на документите му. Значи, докъде стигаме? Трябва да търсим някой, който се представя за някой друг, но всъщност е убиец.

В стаята цареше мълчание. Усещаше се заплаха, надвиснала във въздуха.

Поаро продължи:

— Преди всичко търсим някой, който е бил в Рамат преди три месеца. Съществува само един начин този някой да е узнал за съдържанието на тенис ракетата. Боб Ролинсън е бил видян, когато е поставял ценностите в ракетата. Елементарно. В такъв случай, коя от присъстващите тук е била в Рамат преди три месеца? Мис Чадуик е била тук, мис Джонсън е била тук. — Той отмести поглед към двете млади учителки. — Мис Роуън и мис Блейк са били тука. — Сетне посочи с пръст. — Но мис Рич… мис Рич не е била тук миналия срок.

— Аз… не — припряно заговори тя. — Нямаше ме миналия срок.

— Ние не знаехме това — каза Еркюл Поаро, — докато някой не го спомена между другото преди няколко дни. При първоначалния разпит на полицията вие само сте казали, че сте в „Медоубенк“ от година и половина. Това е вярно. Но миналия срок сте отсъствали. Може да сте били в Рамат — всъщност аз мисля, че сте били в Рамат. Внимавайте. Това може да бъде проверено в паспорта ви.

Настъпи минутно мълчание и после Айлийн Рич вдигна глава.

— Да — тихо изрече тя. — Аз бях в Рамат. Но какво от това?

— Защо ходихте в Рамат, мис Рич?

— Вие вече знаете. Бях болна. Препоръчаха ми да си почина… да отида в чужбина. Писах на мис Булстрод и й обясних, че се налага да отсъствам през срока. Тя влезе в положението ми.

— Точно така — потвърди мис Булстрод. — В писмото беше приложено медицинско свидетелство, в което пишеше, че мис Рич няма да бъде в състояние да изпълнява задълженията си през срока.

— Значи… отидохте в Рамат? — попита Еркюл Поаро.

— А защо да не отида в Рамат? — възрази мис Рич с леко разтреперан глас. — За учителите има намаление. Имах нужда от почивка. Исках слънчева светлина. И отидох в Рамат. Там прекарах два месеца. Но защо не? Защо не, питам?

— Не сте споменавали, че сте били в Рамат по време на революцията.

— Но защо е необходимо? Какво общо има това с хората тук? Никого не съм убила, казвам ви. Никого не съм убила.

— Само че ви разпознаха — продължи Поаро. — Не определено, смътно. Дженифър не беше сигурна. Каза, че й се е сторило, че ви е виждала в Рамат, но реши, че не сте били вие, защото според нея жената, която видяла, била пълна, не слаба. — Той се наведе напред, като прониза с поглед Айлийн Рич.

— Имате ли да кажете нещо, мис Рич?

Тя се завъртя на мястото си.

— Зная за какво намеквате! — извика тя. — Искате да убедите хората, че не таен агент или нещо подобно е извършил убийствата, а че те са дело на някой, който случайно е бил там, който случайно е видял как скриват съкровището в тенис ракетата. Някой, който е разбрал, че детето ще идва в „Медоубенк“ и ще има възможността да прибере скритото съкровище. Но аз ви казвам, че това не отговоря на истината!

— Мисля, че точно така е станало. Да — каза Поаро. — Някой е видял къде скриват скъпоценните камъни и е забравил за всичко друго, твърдо решен да ги притежава!

— Не е вярно, казвам ви. Нищо не съм видяла…

— Инспектор Келси — обърна се Поаро.

Инспектор Келси кимна, отиде до вратата, отвори я и в стаята влезе мисис Ъпджон.