Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Онова, което Поаро всъщност искаше да каже, но вежливостта му попречи, бе, че на никой друг освен на него не му бе минало през ума всичко това!

— А сега преминаваме — продължи той — към нещо много по-сериозно от отвличането — убийството. Лъжливата Шаиста, естествено, би могла да убие мис Спрингър, но не и мис Ванситарт или мадмоазел Бланш, но тя не е имала причини да убива когото и да било, още по-малко нещо такова се е изисквало от нея. Нейната роля била само да получи ценния пакет, ако някой й го донесе, или пък да научи нещо за него. Но нека да се върнем към Рамат, откъдето започнало всичко. Носеха се упорити слухове, че принц Али Юсуф е дал драгоценния пакет на Боб Ролинсън, личен негов пилот, и Боб Ролинсън уредил изпращането му в Англия. Във въпросния ден Ролинсън посетил главния хотел в Рамат, където сестра му мисис Сътклиф и дъщеря й били отседнали. Мисис Сътклиф и дъщеря й не били в хотела, но Боб Ролинсън се качил в стаята им, където прекарал най-малко двадесет минути. При дадените обстоятелства това е дълъг период от време. Той, разбира се, може да е писал дълго писмо на сестра си. Но не било така. Оставил само една бележка, написана за една-две минути. Няколко инстанции стигнали до извода, че по време на престоя си в стаята той е сложил ценната вещ сред багажа на сестра си и че тя я донася в Англия. Сега вече стигаме до точката, където според мен се разделят двете нишки. Една от заинтересованите групировки (а може би повече от една) стигнала до заключението, че мисис Сътклиф е донесла тази вещ в Англия и впоследствие къщата й в провинцията била претършувана изцяло. Това показва, че онзи, който е търсил, не е знаел точно къде е скрита ценната вещ. Знаел е само, че е някъде из нещата на мисис Сътклиф. Но някой друг със сигурност е знаел, къде се намира предметът, и смятам, че няма нищо нередно, ако ви кажа, къде всъщност го е бил скрил Боб Ролинсън. Скрил го е в дръжката на ракета за тенис, като я издълбал отвътре, а после я залепил толкова умело, че е трудно да се разбере, че нещо е пипано. Тенис ракетата принадлежала не на сестра му, а на нейната дъщеря Дженифър. Някои със сигурност е знаел къде се намира пакетчето, отишъл е една нощ в спортната зала, като предварително е направил отпечатък от ключа и е извадил дубликат. По това време на нощта всички би трябвало да са в леглата си и да спят. Само че не било така. Мис Спрингър видяла светлина от фенерче в спортната зала и отишла да разбере какво става. Тя била яка, здрава млада жена и не се съмнявала, че може да се справи с всеки, когото завари там. Въпросната личност вероятно е ровела из тенис ракетите, за да намери онази, която й трябвала. Но разкрита и разпозната от мис Спрингър, тя не се е поколебала… Застреляла мис Спрингър. След това обаче е трябвало да действа бързо. Хората, чули изстрела, приближавали. Престъпникът е трябвало да се измъкне незабелязан от спортната зала на всяка цена. Ракетата за момента трябвало да бъде оставена на мястото й… След няколко дни бил изпробван друг начин. Непозната жена с подправен американски акцент причаква Дженифър Сътклиф, докато се връща от тенис кортовете, и й разказва една приемлива история, че една нейна роднина й е изпратила нова ракета. Без да подозира нищо, Дженифър повярвала на историята и с радост заменила старата си ракета с новата скъпа ракета, донесена от непознатата. Но възникнало едно обстоятелство, за което жената с американския акцент изобщо не подозирала. А именно, че преди няколко дни Дженифър Сътклиф и Джулия Ъпджон си разменили ракетите си и непознатата жена всъщност взела старата ракета на Джулия Ъпджон, макар че на дръжката било изписано името на Дженифър. А сега стигаме до втората трагедия. Поради някаква неизвестна причина, вероятно породена от отвличането на Шаиста същия ден, мис Ванситарт взима фенерче и отива в спортната зала, след като всички са си легнали. Някой я е последвал и ударил с палка или торбичка с пясък, докато тя била наведена над шкафчето на Шаиста. Престъплението отново било разкрито почти незабавно. Мис Чадуик забелязала светлина в спортната зала и се забързала натам. Полицията пристигнала в спортната зала и убиецът отново бил възпрепятстван да претърси и да намери ракетата. Само че вече Джулия Ъпджон — едно интелигентно дете — се позамислила и стигнала до логичното заключение, че тенис ракетата, която по-рано принадлежала на Дженифър, а сега била нейна, играе изключително важна роля. Извършила самостоятелно разследване, уверила се, че има право, и ми донесе съдържанието на ракетата. То се намира на сигурно място и в момента не ни интересува. — Той помълча и после продължи. — Остава да се занимаем с третата трагедия. Какво е знаела или подозирала мадмоазел Бланш, вероятно никога няма да научим. Може да е видяла някой да излиза от училищната сграда в нощта на убийството на мис Спрингър. Каквото и да е знаела или подозирала, тя е познавала убиеца. Запазила е тайната. Искала е да получи пари в замяна на мълчанието си. Няма нищо по-опасно — разгорещено продължи Еркюл Поаро — от това да шантажираш човек, който вече е убивал един-два пъти. Мадмоазел Бланш вероятно е взела предпазни мерки, но каквито и да са били, те са се оказали недостатъчни. Уговорила си е среща с убиеца и е била убита. — Той отново замълча. — Ето, сега знаете всичко.