Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Една дъщеря — отговори мисис Ъпджон.

— А момчета?

Мисис Ъпджон искаше да се хареса на туркинята, пък и в изблик на патриотизъм продължи да лъже. Разпери петте пръста на дясната си ръка.

— Пет — отвърна тя.

— Пет момчета? Много добре.

Туркинята закима в знак на одобрение и уважение. Добави, че ако братовчедка й, която говорела френски наистина свободно, била с тях, щели да се разберат много по-добре. После отново започна да разказва за последния си спонтанен аборт.

Другите пътници се бяха разпръснали наоколо и ядяха храната, която носеха в кошниците си. Разнебитеният автобус беше спрял до една надвиснала скала, а шофьорът и още един човек човъркаха мотора. Мисис Ъпджон напълно бе изгубила представа за времето. Две от шосетата бяха наводнени и трябваше да чакат няколко часа, докато буйстващите води се оттеглиха в речното корито. Знаеше само, че Анкара се намира някъде наблизо. Слушаше припрените и несвързани обяснения на спътничката си и се мъчеше да отгатне кога да кимне с възхищение и кога да поклати съчувствено глава.

Един глас — напълно несъвместим с околната действителност — прекъсна мислите й:

— Мисис Ъпджон, надявам се.

Мисис Ъпджон вдигна очи. Наблизо бе спряла кола. Човекът, който стоеше пред нея несъмнено бе слязъл от тази кола. Лицето и гласът му показваха, че е англичанин. Беше безупречно облечен в памучен костюм.

— Боже Господи — възкликна мисис Ъпджон. — Доктор Ливингстоун?

— Вероятно приличам на него — любезно отговори непознатият. — Името ми е Аткинсън. Аз съм от Консулството в Анкара. Опитваме се да се свържем с вас от два-три дни, но пътищата бяха блокирани.

— Искали сте да се свържете с мене? Защо? — Мисис Ъпджон се изправи. И следа не остана от веселото държание на пътешественичката. Заговори майката. — Джулия? — остро попита тя. — Нещо се е случило с Джулия ли?

— Не, не — увери я мистър Аткинсън. — Джулия е много добре. Изобщо не става дума за нея. В „Медоубенк“ възникнаха малки неприятности и ние желаем да се върнете колкото може по-скоро в родината си. Аз ще ви закарам в Анкара и след един час ще можете да се качите на самолета.

Мисис Ъпджон отвори уста, за да каже нещо, но пак я затвори. После се надигна и каза:

— Ще трябва да свалите чантата ми от покрива на автобуса. Онази, черната. — После се обърна, ръкува се с туркинята и каза. — Съжалявам, но трябва да се прибирам у дома.

Сетне дружелюбно махна с ръка на останалите пътници, извика на турски довиждане — една от малкото думи, които знаеше на този език, и се приготви да последва мистър Аткинсън, без да задава повече въпроси. На него, както и на много други хора, му мина през ума, че мисис Ъпджон е много разумна жена.

Мис Булстрод огледа насъбралите се хора в една от по-малките класни стаи. Всички членове на колектива бяха там: мис Чадуик, мис Джонсън, мис Рич и двете по-млади учителки. Ан Шапланд бе взела бележник и молив в ръка в случай, че мис Булстрод я подканеше да води записки. Инспектор Келси седеше до мис Булстрод, а Еркюл Поаро — зад него. Адам Гудмън бе седнал на ничия територия — между персонала и онези, които наричаше изпълнителен съвет. Мис Булстрод стана и заговори с школуван и нетърпящ възражения глас:

— Чувствам, че имате право — започна тя, — като членове на персонала ми и съпричастни към съдбата на училището, да знаете точно докъде е стигнало разследването. Инспектор Келси ми даде информация за няколко факта. Мосю Еркюл Поаро, който има връзки по цял свят, е получил ценна помощ от Швейцария и сам ще говори по този въпрос. Разследването още не е приключило за съжаление, но някои дреболии са изяснени и смятам, че всички ще се успокоите, когато разберете как стоят нещата в момента — завърши мис Булстрод и погледна към инспектор Келси, който се изправи.

— Официално — започна той — аз нямам право да разкривам всичко, което е известно по случая. Мога единствено да ви уверя, че следствието напредва и започваме да добиваме по-ясна представа кой е отговорен за трите престъпления, извършени в района на училището. Повече не мога да кажа. Моят приятел Еркюл Поаро, който не е длъжен да пази тайна и е напълно свободен да изложи пред вас предположенията си, ще ви разкаже за информацията, която е получил от влиятелни източници. Сигурен съм, че вие сте предани на „Медоубенк“ и на мис Булстрод и ще запазите в тайна различните въпроси, които мосю Поаро ще засегне и които не бива да стават обществено достояние. Колкото по-малко слухове и хипотези се разпространяват, толкова по-добре, затова ще ви помоля да запазите за себе си фактите, които ще научите днес.