Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— За Денис ли? — попита Адам. — Онзи, за когото ми спомена, нали? Доколкото си спомням, работата му е свързана с пътувания до Бирма, Малая, Сингапур, Япония — такива места. Ако се омъжиш за него, няма да бъде точно задомяване, нали?

— Не, няма — засмя се внезапно Ан. — Не във физическия, географския смисъл на думата.

— Мисля, че можеш да намериш някой по-свестен от Денис — добави Адам.

— Да не би да ми правиш предложение? — попита Ан.

— Нищо подобно — отвърна Адам. — Ти си амбициозно момиче и не би се омъжила за един обикновен градинар.

— Тъкмо се чудех дали да не се омъжа за някой от Отдела за криминални разследвания.

— Аз не съм от Отдела за криминални разследвания.

— Е, не, разбира се, че не си — каза Ан. — Нека да се придържаме към общоприетото. Шаиста не е отвлечена, градината е прекрасна. Като че ли… — започна тя, като се огледа. — Както и да е — добави тя след една-две минути. — Изобщо не ми е ясно как Шаиста се е озовала в Женева, както разправят. Как е стигнала до там? Доста сте се размотавали, за да може да напусне страната необезпокоявана.

— Устните ми са запечатани — каза Адам.

— Освен това мисля, че ти нищо не знаеш — изрече Ан.

— Признавам си — обясни Адам, — че трябва да благодарим на мосю Еркюл Поаро за сполучливото хрумване.

— Онзи смешен дребосък, който върна Джулия и се срещна с мис Булстрод ли?

— Да. Той нарича себе си детектив консултант.

— По-скоро ми прилича на някое бивше величие.

— Изобщо не мога да разбера какво е намислил — продължи Адам. — Дори отишъл да види майка ми — или изпратил някакъв приятел при нея.

— Майка ти ли? — запита Ан. — Но защо?

— Нямам представа. Изглежда страда от някакъв болезнен интерес към майките. Ходил е и при майката на Дженифър.

— Ходил ли е и при майките на мис Рич и Чади?

— Мисля, че мис Рич няма майка — отвърна Адам.

— В противен случай несъмнено би отишъл и при нея.

— Мис Чадуик ми каза, че имала майка в Челтнам — каза Ан, — но тя била на повече от осемдесет години. Горката мис Чадуик — тя самата изглежда на осемдесет. Идва към нас.

Адам вдигна поглед.

— Да — съгласи се той. — Много се е състарила през последната седмица.

— Това е защото тя наистина обича училището — каза Ан. — То е свързано с целия й живот. И сега не може да понесе евентуалния му упадък.

Действително мис Чадуик изглеждаше с десет години по-възрастна отколкото в деня на откриването на учебната година. Походката й бе загубила енергичността си. Тя вече не припкаше, не се суетеше радостно. Приближи се до тях с провлечени крачки.

— Бихте ли се явили при мис Булстрод — обърна се тя към Адам. — Иска да ви даде указания относно градината.

— Трябва първо да поразчистя — отговори Адам, остави инструментите на земята и тръгна към навеса.

Ан и мис Чадуик се запътиха към училищната сграда.

— Тихо е нали? — отбеляза Ан, като се огледа наоколо. — Прилича на празна зала в театър — добави замислено тя.

— Ужасно е — каза мис Чадуик, — ужасно! Ужасно е, като си помисля, че „Медоубенк“ изпадна до това положение. Не мога да го преживея. Не мога да спя нощем. Всичко рухна. Всички тези години на усилена работа, на съграждане на нещо действително хубаво.

— Може би всичко ще се оправи — насърчи я Ан. — Хората имат къса памет, да знаете.

— Не толкова — мрачно отбеляза мис Чадуик.

Ан не отговори. Дълбоко в душата си тя бе напълно съгласна с мис Чадуик.

Мадмоазел Бланш излезе от класната стая, в която бе преподавала френска литература.

Хвърли бърз поглед към часовника си. Да, щеше да има достатъчно време за онова, което възнамеряваше да направи. Ученичките бяха малко сега и тя разполагаше с много свободно време.

Тя се качи в стаята си и си сложи шапката. Обичаше да ходи с шапка. Огледа със задоволство външния си вид. Незабележителна персона! Това имаше своите преимущества! Усмихна се. Документите на сестра й много я бяха улеснили. Дори не смени снимката в паспорта. Щеше да е ужасно жалко, ако не се беше възползвала от отличните препоръка на Анжел, след като тя почина. Анжел наистина обичаше учителската професия. Но за нея тя представляваше неизмерна скука. Ала заплатата беше чудесна. Много повече отколкото тя самата бе успяла да припечели. Освен това всичко стана невероятно лесно. Бъдещето щеше да е съвсем различно. Да, съвсем различно. Безличната мадмоазел Бланш щеше да се преобрази. Представяше си Ривиерата. Тя — елегантно облечена, с подходящ грим. Всичко, от което човек се нуждае на този свят, са парите. Да, нещата щяха да станат действително приятни. Струваше си да дойде в това отвратително английско училище.