Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Не бих казала — отговори мисис Сътклиф. — Според мен нищо не забелязва. Искам да кажа, че е съвсем обикновено дете.

— По-добре да е такава, отколкото да си измисля неща, които изобщо не са се случвали — отбеляза Поаро.

— О, Дженифър не би направила такова нещо — категорично възрази мисис Сътклиф, а сетне стана, отиде до прозореца и повика дъщеря си.

— Бих искала — обърна се тя отново към Поаро — да се опитате да убедите Дженифър, че баща й и аз правим всичко само за нейно добро.

Дженифър влезе намусена в стаята и изгледа подозрително Поаро.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Поаро. — Аз съм стар приятел на Джулия Ъпджон. Тя дойде в Лондон да ме търси.

— Джулия е ходила в Лондон? — изненада се Дженифър. — Защо?

— За да ме помоли за съвет — отвърна Еркюл Поаро.

Дженифър го гледаше недоверчиво.

— И го получи — продължи Поаро. — Сега тя е отново в „Медоубенк“ — добави той.

— Значи леля й Изабел не я е взела — каза Дженифър, като стрелна ядосан поглед към майка си.

Поаро погледна мисис Сътклиф и тя неочаквано стана и излезе от стаята. Вероятно защото когато той пристигна, тя тъкмо преглеждаше прането от обществената пералня, а може би поради някоя друга причина.

— Малко ми е мъчно — започна Дженифър, — че ме няма там точно когато е толкова интересно. За какво беше цялата тази паника? Казах на мама, че постъпва глупаво. В края на краищата, не беше убита ученичка.

— Имаш ли някаква представа кой е извършил убийствата? — попита Поаро.

— Някой смахнат може би — поклати глава Дженифър, а сетне замислено продължи. — Предполагам, че мис Булстрод сега трябва да търси нови учителки.

— Да, по всяка вероятност — потвърди Поаро и продължи. — Мадмоазел Дженифър, интересува ме жената, която е дошла и ти е предложила новата тенис ракета вместо старата. Спомняш ли си?

— Да, спомням си — отвърна Дженифър. — И до ден-днешен не разбрах кой е изпратил ракетата. Не е била леля Джина.

— Как изглеждаше онази жена? — запита Поаро.

— Която донесе ракетата ли? — Дженифър присви очи и се замисли. — Ами, не знам. Носеше много натруфена рокля с малка пелерина, мисля. И широка синя шапка.

— Така? — продължи Поаро. — Имах предвид не толкова дрехите, колкото лицето й.

— Имаше много грим — каза неопределено Дженифър. — Искам да кажа, повече от обикновените англичанки и беше с руса коса. Мисля, че беше американка.

— Виждала ли си я преди? — попита Поаро.

— О, не — отговори Дженифър. — Мисля, че не беше оттук. Каза, че била поканена на обяд или на коктейл — нещо такова.

Поаро я гледаше замислено. Заинтригува го фактът, че Дженифър приема безусловно всичко, което й се каже. После меко запита:

— Но тя може да те е излъгала?

— А — отговори Дженифър, — едва ли.

— Сигурна ли си, че не си я виждала преди? Да не би да е била някоя от ученичките — преоблечена? Или някоя от учителките?

— Преоблечена? — озадачено попита Дженифър.

Поаро сложи пред нея нарисувания от Айлийн Рич портрет на мадмоазел Бланш.

— Не беше ли тази жена?

Дженифър го погледна недоверчиво.

— Прилича малко на нея, но мисля, че не е тя.

Поаро кимна замислено.

Дженифър не позна дори истинската мадмоазел Бланш.

— Как да ви кажа — добави Дженифър, — аз не я загледах много. Тя беше чужденка, американка и започна да говори за ракетата ми…

Стана ясно, че в този момент Дженифър не е забелязала нищо друго освен новото си притежание.

— Разбирам — продължи Поаро. — А виждала ли си в „Медоубенк“ някого, когото си срещала в Рамат?

— В Рамат ли? — Дженифър се замисли. — Не… поне… не мисля.

Поаро се вкопчи в леко изразеното колебание.

— Но не си сигурна, мадмоазел Дженифър, нали?

— Ами — Дженифър се почеса по челото с разтревожен вид. — Винаги срещаш хора, които ти приличат на някой друг. Не можеш да си спомниш на кого ти приличат. Понякога срещаш хора, които действително познаваш, но не ги помниш. А те ти казват: „Ти не ме помниш“ и ти се чувстваш ужасно неловко, защото наистина е така. Искам да кажа, че виждаш познато лице, но не помниш името или къде си срещал човека.

— Вярно е — съгласи се Поаро. — Напълно вярно. Това често се случва. — Той замълча за миг, а после продължи, като леко я подтикна да говори. — Ти например веднага позна принцеса Шаиста, когато я видя, защото я беше срещала в Рамат, нали?

— Тя била ли е в Рамат?

— Сигурно — отговори Поаро. — В края на краищата тя има родствена връзка с двореца. Може би си я виждала там?