Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Какво ще правите с тях? — попита тя.

— Ще ги използвам — отвърна Поаро.

— Ами… не зная какво да кажа — говореше мисис Сътклиф. — Наистина не зная…

Тя погледна с недвусмислена омраза Поаро.

— Хенри, разбира се — добави тя, — не е у дома.

Не беше много ясно какво иска да каже, но Поаро знаеше за какво мисли. Според нея Хенри би се справил по-успешно от нея с това положение. Той имаше контакти с хора от цял свят. Вечно пътуваше до Средния изток, Гана, Южна Америка, Женева и макар и рядко — до Париж.

— Цялата история — продължи на глас мисис Сътклиф — е много обезпокоителна. Толкова се радвах, че Дженифър е у дома, при мен. Макар че трябва да споделя — добави тя с леко раздразнение, — че Дженифър е изключително досадна. След като много се суети при отиването си в „Медоубенк“ и бе напълно уверена, че там няма да й хареса, защото било снобско училище, в каквото не желаела да ходи, сега тя се муси по цял ден, задето съм я прибрала. Много неприятно.

— Училището безспорно е много добро — каза Еркюл Поаро. — Много хора казват, че е най-доброто в цяла Англия.

— Беше, бих казала — противопостави се мисис Сътклиф.

— И отново ще бъде — заяви Еркюл Поаро.

— Мислите ли? — недоверчиво попита мисис Сътклиф.

Вежливото му държание постепенно започна да разбива съпротивата й. Няма нищо по-успокоително за една майка от предоставената й възможност да се разтовари, като сподели за трудностите, несполуките и отчаянието, с които трябва да се пребори в отглеждането на поколението. Предаността често изисква мълчалива издръжливост. Но мисис Сътклиф имаше чувството, че с чужденец като Еркюл Поаро можеше да пренебрегне предаността. Не разговаряше с друга майка в края на краищата.

— „Медоубенк“ — добави Еркюл Поаро — само изживява един неприятен период.

Това бе най-уместното, което успя да измисли в момента. Той разбра, че е сгрешил, и мисис Сътклиф моментално се възползва от това.

— Много повече от неприятен! — веднага отбеляза тя. — Две убийства! И едно момиче е отвлечено. Човек не може да изпраща дъщеря си в училище, където непрекъснато убиват учителки.

Този довод й се стори много убедителен.

— Но ако се окаже — настоя Поаро, — че убийствата са дело на един и същи човек и той бъде заловен, тогава има разлика, нали?

— Е… предполагам, че да. Така е — недоверчиво потвърди мисис Сътклиф. — Имам предвид… вие имате предвид… а, да, вие имате предвид някой като Джек Изкормвача или онзи другия — как му беше името? Нещо свързано с Девъншир. Крийм? Нийл Крийм. Който убил една злочеста жена. Предполагам, че именно някой като него се разхожда и убива учителки! Ако успеете да го напъхате в затвора и го обесите, надявам се, защото едно убийство е достатъчно — все едно, че примамвате куче със салам… но за какво говорех? Ау, да, след като го пъхнете в затвора, тогава нещата ще бъдат съвсем различни. Но такива убийци не се срещат често, нали?

— Да се надяваме, че не — отговори Еркюл Поаро.

— Но и това отвличане — изтъкна мисис Сътклиф. — Човек не може да изпрати дъщеря си в училище, където стават и отвличания, нали?

— Разбира се, че не, мадам. Сега разбирам, че внимателно сте обмислили решението си. Всичко, което казвате, е истина.

Мисис Сътклиф изглеждаше доволна. От известно време никой не й беше казвал такова нещо. Хенри само казваше: „Защо изобщо искаше да я пращаш в «Медоубенк»?“ А Дженифър се мусеше и отказваше да разговаря.

— Наистина много мислих — каза тя. — Много.

— В такъв случай няма нужда да се притеснявате за отвличането, мадам. Между нас казано, въпросът с принцеса Шаиста… тук не става дума точно за отвличане… изглежда има някаква любовна история…

— Искате да кажете, че малката палавница е избягала, за да се омъжи за някого?

— Устните ми са заключени — отвърна Еркюл Поаро. — Нали разбирате, че не е желателно да има скандал. Това е поверително между нас двамата. Зная, че нищо няма да кажете.

— Разбира се, че няма — целомъдрено отвърна мисис Сътклиф и погледна към писмото, което Поаро носеше от началника на полицията. — Не разбирам напълно кой сте вие, мосю… Поаро. Частен детектив — като в романите ли?

— Аз съм консултант — надменно поясни той.

Мисис Сътклиф усети привкуса на „Харли стрийт“ и това я насърчи.

— За какво искате да разговаряте с Дженифър? — поиска да разбере тя.

— Искам само да се ориентирам в обстановката в училището — отговори Поаро. — Тя е наблюдателна, нали?