Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Мисля, че по време на вълненията там е имало група учителки — намеси се Адам.

— Тогава да допуснем, че по някакъв начин тя е узнала за съдържанието на тенис ракетата. Изчакала е малко, за да се запознае с обстановката в „Медоубенк“, и една нощ е отишла в спортната зала. Взела е ракетата и тъкмо се е канела да извади скъпоценните камъни от скривалището им, когато… — той замълча, — когато някой е прекъснал заниманието й. Някой, който я е наблюдавал? Вървял е по петите й през фаталната нощ? Който и да е бил, той е имал пистолет и я е застрелял. Само че не е имал време да извади скъпоценните камъни или да скрие някъде ракетата, защото хората, които били чули изстрела, наближавали спортната зала.

Той замълча.

— Това ли мислите, че е станало? — попита началникът на полицията.

— Не зная — отвърна Поаро, — но това е една от възможните версии. Другата е, че човекът с пистолета е бил там преди нея и тя го е изненадала. Някой, когото мис Спрингър вече е подозирала. Казахте, че била подозрителна. Пъхала си е носа в хорските тайни.

— А другата жена? — попита Адам.

Поаро го изгледа, а после бавно отмести поглед към другите двама мъже.

— Вие не знаете — каза той. — И аз не зная. Може да е бил външен човек…

В тона му се долови въпрос.

Келси поклати глава.

— Мисля, че не е. Проверихме много внимателно квартала. Особено чужденците, които живеят тук. Наблизо се е установила някаква си мадам Колински — Адам е чувал за нея. Но тя не може да е забъркана в нито едно от убийствата.

— Значи следата води към „Медоубенк“. Съществува само един начин, за да достигнем до истината — чрез елиминиране.

Келси въздъхна.

— Да — потвърди той. — Така излиза. Колкото до първото убийство — всеки може да го е извършил. Почти всеки може да е убил мис Спрингър с изключение на мис Джонсън, мис Чадуик и детето с болното ухо. Но при второто убийство кръгът се стеснява. Изключваме мис Рич, мис Блейк и мис Шапланд. Мис Рич е била отседнала в хотел „Мортън Марш“, който се намира на двадесет мили оттук. Мис Блейк е била в Литълпорт-он-сий. Мис Шапланд — в един лондонски нощен клуб — „Нид соваж“ — заедно с мистър Денис Ратбоун.

— Мис Булстрод също е отсъствала, както разбрах?

Адам се ухили. Инспекторът и началникът на полицията изглеждаха смаяни.

— Мис Булстрод — строго каза инспекторът, — е била с херцогинята на Уелшъм.

— Значи тогава изключваме мис Булстрод — сериозно каза Поаро. — И кои остават?

— Две от прислужниците, които нощуват тук — мисис Гибънс и едно момиче на име Дорис Хонг. Не мога сериозно да ги подозирам. Следователно остават мис Роуън и мадмоазел Бланш.

— И ученичките, естествено.

Келси остана изумен.

— Нима ги подозирате?

— Честно казано — не. Но човек трябва да бъде прецизен.

Келси не обърна внимание на повика за прецизност и продължи усилено да разсъждава.

— Мис Роуън е тук повече от година. Характеристиката й е хубава. Не можем да я уличим в нищо.

— Тогава остава мадмоазел Бланш. С нея приключва историята.

Настъпи мълчание.

— Нямаме никакви доказателства — отбеляза Келси.

— Препоръките й са истински.

— Така трябва да бъде — вметна Поаро.

— Пъхаше си носа навсякъде — добави Адам, — но това не е доказателство, че е извършила убийство.

— Чакайте малко — сети се Келси, — имаше някаква история с ключа. В първия ни разпит — ще намеря записките — имаше нещо за ключа от спортната зала, който паднал от вратата, тя го била взела и забравила да го сложи на мястото му. Тръгнала с него, а мис Спрингър се развикала.

— Онзи, който е искал да отиде там посред нощ и да търси ракетата, трябва да е имал ключ — отбеляза Поаро. — За това е необходимо да се направи дубликат.

— Разбира се — намеси се Адам, — но в такъв случай тя изобщо нямаше да споменава за ключа пред вас.

— Това не е логично — каза Келси. — Спрингър може да е казала на някого за ключа и затова тя е помислила, че няма да е лошо да спомене небрежно за случката.

— Това трябва да се запомни — отбеляза Поаро.

— Само че не ни води доникъде — каза Келси и погледна Поаро унило.

— Струва ми се, че остава още една вероятност, ако, разбира се, съм бил информиран правилно — каза Поаро. Разбрах, че майката на Джулия Ъпджон е разпознала някого тука в деня на откриването на учебната година. Някой, когото е била много изненадана, че вижда. Подразбира се, че става дума за човек, свързан с чуждестранни шпионски служби. Ако мисис Ъпджон посочи категорично мадмоазел като дамата, която е познала, мисля, че можем да продължим по-уверено.