Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Лесно е да се каже — отговори Келси. — Ние се мъчим да влезем във връзка с мисис Ъпджон, но е толкова трудно! Когато дъщеря й спомена, че тя ще пътува с автобус, помислих, че става дума за туристическа обиколка по определен график. Излезе обаче съвсем друго. Мисис Ъпджон взема най-различни местни автобуси за където й се прииска! Не пътува нито с „Кук“, нито с някоя друга известна пътническа агенция. Сама е и си пътува насам-натам. Какво да направиш с такава жена? Мала Азия е огромна!

— Да — съгласи се Поаро, — това усложнява нещата.

— Организират толкова приятни пътувания — натъжено продължи инспекторът. — Всичко е в услуга на пътника — къде да спре, какво да разгледа, цената на билета включва всичко това, знаеш кога къде се намираш.

— Явно такова пътуване не е по вкуса на мисис Ъпджон.

— А междувременно — ето докъде я докарахме — добави Келси. — До задънена улица! Онази французойка може да замине, когато си поиска. С нищо не можем да я задържим.

Поаро поклати глава.

— Тя няма да го направи.

— Не можем да бъдем сигурни.

— Аз съм сигурен. Щом човек извърши убийство, той няма да направи нищо неочаквано, което да привлече вниманието върху него. Мадмоазел Бланш ще дочака тук тихо края на срока.

— Надявам се да се окажете прав.

— Убеден съм, че съм прав. А и не забравяйте, че жената, която мисис Ъпджон е видяла, не знае за това. Ето защо моментът на изненадата ще бъде пълен.

— Ако това е всичко, на което можем да разчитаме… — въздъхна Келси.

— Има и други неща. Един разговор например.

— Разговор ли?

— Много съществен разговор. Ако някой има тайни, той рано или късно започва да говори прекалено много.

— И се издава? — недоверчиво предположи началникът на полицията.

— Не е толкова елементарно. Човек обикновено се пази, за да не издаде тайната си. Но често говори надълго и нашироко за други неща. Разговорите имат и друго значение. Съществуват напълно невинни хора, които не подозират за значението на онова, което знаят. А това ми напомня…

Той стана.

— Извинете ме, моля. Трябва да отида да потърся мис Булстрод, за да разбера дали тук има някой, който умее да рисува.

— Да рисува ли?

— Да, да рисува.

— Чудна работа — отбеляза Адам, след като Поаро излезе. — Първо коленете на момичетата, сега — рисуване. Чудя се, какво ли ще последва?

Мис Булстрод отговори на въпросите на Поаро, без да прояви никаква изненада.

— Мис Лори води часовете по рисуване от време на време — бързо отвърна тя. — Но днес не е тук. Какво желаете да ви нарисува? — любезно попита тя сякаш говореше на дете.

— Лица — отвърна Поаро.

— Мис Рич умее да скицира добре хора. Пресъздава характерните им черти.

— Точно това ми трябва.

Той с одобрение установи, че мис Булстрод не попита какви са мотивите му. Тя излезе от стаята, без да задава повече въпроси, и се върна с мис Рич.

Представи ги един на друг и Поаро попита:

— Можете ли да скицирате физиономии? Бързо? С молив?

Айлийн Рич кимна.

— Често го правя за развлечение.

— Добре. Моля ви, скицирайте починалата мис Спрингър.

— Трудно ще ми бъде. Познавах я за толкова кратко време. Но ще се опитам.

Тя присви очи и започна бързо да рисува.

— Добре — каза Поаро, като взе рисунката от ръцете й. — А сега, ако обичате — мис Булстрод, мис Роуън, мадмоазел Бланш и — да — градинаря Адам.

Айлийн Рич го изгледа недоверчиво, но започна да работи. Той погледна резултата и кимна одобрително с глава.

— Вие сте много добра — много ви бива. Само няколко щрихи и характерните черти са налице. А сега ще ви помоля за нещо по-трудно. Нарисувайте на мис Булстрод например различна прическа. Променете очертанията на веждите й.

Айлийн втренчи поглед в него, сякаш го мислеше за луд.

— Не — каза Поаро. — Не съм луд. Експериментирам, това е всичко. Моля ви, изпълнете молбата ми.

След една-две минути тя каза:

— Ето, заповядайте.

— Отлично. Сега направете същото с рисунките на мадмоазел Бланш и мис Роуън.

Щом тя приключи, той подреди рисунките една до друга.

— Сега ще ви покажа нещо — каза Поаро. — Независимо от промените, които нанесохте, мис Булстрод си остава неизменно мис Булстрод. Но погледнете другите две. Те не притежават нейното излъчване, освен това характерите им не са ви приятни и те изглеждат като напълно различни хора, нали?

— Разбирам какво имате предвид — каза Айлийн Рич.

Тя внимателно го изучаваше с поглед, докато той прибираше рисунките.