Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Две убийства — започна да размишлява той на глас, — извършени на едно и също място и при приблизително еднакви условия. Едно отвличане. Отвличане на момиче, което може би е централната фигура в заговора. Нека да установим защо може да е била отвлечена.

— Мога да повторя онова, което тя самата каза — каза Келси.

Поаро го изслуша.

— Всичко е толкова безсмислено — възнегодува той.

— И аз помислих така тогава. Всъщност, дори реших, че Шаиста си придава важност…

— Но факт е, че е отвлечена. Защо?

— Получи се писмо с искане за откуп — бавно изрече Келси, — но…

— Но мислите, че е лъжливо. Изпратили са го само за да поддържат теорията, че става дума за отвличане?

— Точно така. Никой не се яви на уговореното място.

— В такъв случай Шаиста е била отвлечена поради някаква друга причина. Но каква?

— Може би за да я накарат да разкрие къде са скрити скъпоценностите? — колебливо предположи Адам.

Поаро поклати глава.

— Тя не знае къде са скрити — изтъкна Поаро. — Това поне е ясно. Не, трябва да има нещо друго…

Гласът му постепенно заглъхна. Помълча минута-две свъсил вежди, а после се изправи и попита:

— Коленете й. Забелязвали ли сте коленете й?

Адам зяпна в почуда.

— Не. Защо да ги гледам?

— Има много причини, поради които един мъж се вглежда в коленете на момичетата — язвително отговори Поаро. — За нещастие, ти не си го направил.

— Да не би да има нещо необикновено в коленете? Белег или нещо подобно? Откъде да зная. Всички носят чорапи почти през цялото време, а и полите им са под коленете.

— А в плувния басейн? — подхвърли насърчително Поаро.

— Никога не съм я виждал да влиза в него — отвърна Адам. — Прекалено студено е за нея, предполагам. Свикнала е на по-топъл климат. Но за какво намеквате? За белег или нещо подобно?

— Не, не, изобщо не става дума за нещо такова. Жалко, въпреки всичко.

Той се обърна към началника на полицията.

— С ваше разрешение бих искал да се свържа с моя стар приятел — префекта на Женева. Надявам се да ми помогнете.

— Искате да попитате дали не се е случило нещо, докато е учила там ли?

— Може би. Разрешавате ли? Добре. Само една моя идея. — Той помълча, а после продължи. — Между другото, има ли нещо във вестниците относно отвличането?

— Емирът Ибрахим е много настоятелен.

— Но аз забелязах малко съобщение в клюкарската рубрика. За една чужденка, която внезапно изчезнала от училището. Водещият рубриката предполага, че става дума за разцъфнала любов.

— Идеята беше моя — призна Адам. — Изразът ми се стори сполучлив.

— Забележително. Значи сега преминаваме от отвличане към нещо по-сериозно. Убийство. Две убийства в „Медоубенк“.

— Две убийства в „Медоубенк“ — замислено повтори Поаро.

— Запознахме ви с фактите — каза Келси. — Ако имате някакви предположения…

— Защо в спортната зала? — обърна се Поаро към Адам. — Нали за това попита? Ами, сега вече отговорът на този въпрос е ясен. Защото в спортната зала е имало тенис ракета, която е съдържала цяло състояние скъпоценни камъни. Някой е знаел за ракетата. Кой? Може да е била самата мис Спрингър. Както казвате, тя е изпитвала особено чувство към спортната зала. Не й е харесвало в нея да влизат хора, които нямат работа там, така да се каже. Подозирала ги е. Особено мадмоазел Бланш.

— Мадмоазел Бланш — замислено повтори Келси.

Еркюл Поаро отново се обърна към Адам.

— На теб също ти се е сторило странно държанието на мадмоазел Бланщ по отношение на спортната зала.

— Тя обясняваше — отговори Адам. — Обясняваше надълго и нашироко. Никога нямаше да поставя под въпрос правото й да бъде там, ако не си бе направила труда да обяснява толкова много.

Поаро кимна.

— Точно така. Това е истински повод за размисъл. Но единственото, което знаем, е, че мис Спрингър е била убита в спортната зала в един часа сутринта, а по това време и тя не би могла да има работа там.

Той се обърна към Келси:

— Къде е била мис Спрингър преди да дойде в „Медоубенк“?

— Не ни е известно — отговори инспекторът. — Напуснала е последната си месторабота — и той спомена името на едно известно училище — през миналото лято. Къде е била досега — не знаем. — После добави сухо. — Няма смисъл да си задаваме този въпрос, след като е мъртва. Очевидно тя няма близки роднини, нито близки приятели.

— В такъв случай, тя може да е била в Рамат — замислено отбеляза Поаро.