Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Виждам, че го познавате добре, мосю Поаро — засмя се Адам. — Никога не съм го виждал буден.

Когато е буден, зная, че не обръща внимание на онова, което става около него.

— Имате мозък в главата си, приятелю. Наблюдателен сте.

— А сега — намеси се началникът на полицията, — да пристъпим към фактите. Няма да се меся и да налагам мнението си. Тук съм, за да изслушам какво знаят и мислят хората, които разследват случая. Въпросът е многопланов, но има едно нещо, което бих искал да спомена преди всичко. Длъжен съм да го споделя, защото е резултат от срещите ми с… разни високопоставени хора. — Той погледна към Поаро. — Да допуснем, че при вас е дошло това момиченце — ученичка — с една хубава история за нещо, което е намерила в издълбаната дръжка на ракета за тенис. Вълнуващо преживяване за нея. Колекция от разноцветни камъчета — фалшиви, сполучлива имитация — нещо от този род — или дори полускъпоценни камъни, които изглеждат не по-малко привлекателни от истинските. Както и да е, детето е развълнувано, че ги е намерило. Може да е преувеличила нещата малко. Допустимо е, не мислите ли? — Той погледна изпитателно Еркюл Поаро.

— Струва ми се напълно вероятно — отвърна Еркюл Поаро.

— Добре — продължи началникът на полицията. — Тъй като човекът, който е внесъл тези разноцветни камъчета в страната, го е направил съвсем несъзнателно и непредумишлено, ние не желаем да се повдига въпросът за незаконна контрабанда. Но възниква проблемът за външната политика. Както разбирам, моментът е много деликатен. Ако става въпрос за петролни интереси, минерални залежи и други подобни, ние се обръщаме към съответното правителство, което е на власт. Не желаем да възникват неудобни ситуации. Едно убийство не може да се скрие от печата и в случая то не убягна от вниманието на пресата. Но там не се споменава за никакви скъпоценни камъни, свързани с убийството. И засега няма нужда това да се разбира.

— Съгласен съм — потвърди Поаро. — Международните усложнения винаги трябва да се имат предвид.

— Именно — продължи началникът на полицията. — Мисля, че е правилно да се отбележи, че починалият владетел на Рамат се смяташе за приятел на нашата страна и че той би желал волята му относно неговата лична собственост, която може да се озове в страната, да бъде изпълнена. На какво възлиза тя никой не знае в момента. Ако настоящото правителство на Рамат претендира, че има някакви права над тази собственост и твърди, че му принадлежи, по-добре ще бъде, ако ние не знаем, че собствеността е в нашата страна. Но едно категорично отричане няма да бъде тактично.

— Човек никога не отрича категорично нещо, ако е дипломат — отбеляза Еркюл Поаро. — Обикновено се казва, че въпросът ще се проучи подробно, но в момента нищо определено не е известно — дори и починалият владетел на Рамат да е притежавал само едно яйце. То може да е още в Рамат, може да е на съхранение у някой верен приятел на принц Али Юсуф, може да е изнесено от страната от няколко души, а може да е скрито някъде в Рамат. — Той вдигна рамене. — Човек казва само, че нищо не знае.

— Благодаря ви — въздъхна началникът на полицията. — Точно това имах предвид. Мосю Поаро, вие имате много влиятелни приятели тук. Ползвате се с пълното им доверие. Те биха желали да ви поверят нещо неофициално, ако нямате нищо против.

— Не възразявам — отвърна Поаро. — Но да оставим този въпрос настрана. Имаме да обсъждаме много по-сериозни неща, нали? — Той огледа всички. — Или вие не мислите така? Но в края на краищата става дума за седемстотин и петдесет хиляди лири стерлинги или сума, сравнима с един човешки живот.

— Имате право, мосю Поаро — съгласи се началникът на полицията.

— Да, както винаги имате право — добави инспектор Келси. — Ние искаме да заловим убиеца. Много ще се радваме да чуем вашето мнение, мосю Поаро — добави той, — защото случаят би могъл да бъде решен предимно чрез отгатване, а както е известно, вие сте много добър точно в тази област. Цялата тази история е като омотано кълбо прежда.

— Чудесно го казахте — отвърна Поаро. — Човек трябва да изтегли една нишка и да размотае цвета, който търси. Така ще стигнем и до убиеца, нали?

— Именно.

— Тогава, ако не е много отегчително за вас отново да повтаряте всичко, разкажете ми каквото е известно досега.

И той се настани удобно.

Изслуша инспектор Келси, изслуша и Адам. И краткото резюме на полицейския началник. После се облегна назад, притвори очи и бавно кимна с глава.