Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Вие смятате, че жената с ракетата е била самата Ан Шапланд.

— Да. Цялата работа е дело на една жена. Спомняте ли си деня, когато й позвънихте, за да съобщи нещо на Джулия, но никой не ви отговори, й тогава изпратихте едно от момичетата да намери Джулия. Ан е свикнала бързо да променя външния си вид. Руса перука, вежди, изписани с различна форма, „натруфена“ рокля и шапка. Необходими са й били само двадесетина минути. От умело нарисуваните портрети на мис Рич разбрах колко лесно може една жена да промени външния си вид само чрез козметични промени.

— Мис Рич… чудя се… — Мис Булстрод се замисли.

Поаро погледна инспектор Келси и инспекторът каза, че трябва да тръгва.

— Мис Рич? — попита отново мис Булстрод.

— Изпратете да я повикат — отвърна Поаро. — Така ще бъде най-добре.

Айлийн Рич влезе. Беше пребледняла и имаше леко предизвикателен вид.

— Искате да знаете — обърна се тя към мис Булстрод, — какво съм правила в Рамат ли?

— Мисля, че имам представа — отговори мис Булстрод.

— Точно така — намеси се Поаро. — Сегашните деца познават житейските истини, но очите им често остават невинни.

После добави, че той също трябва да тръгва и се измъкна.

— Значи това било, така ли? — попита бързо и делово мис Булстрод. — Дженифър само каза, че си била пълна. Тя не е разбрала, че пред очите й е една бременна жена.

— Да — отвърна Айлийн Рич. — Точно така беше. Щях да имам дете. Не исках да се отказвам от работата си тука. До есента я карах добре, но след това започна да ми личи. Получих медицинско, че е противопоказно да продължавам да работя, и казах, че съм болна. Отидох на това отдалечено място, където смятах, че няма да срещна някой, който да ме познае. Върнах се в родината си и родих детето, само че мъртво. Дойдох тук отново през този срок, като се надявах, че никой никога няма да узнае… Но сега вече разбирате защо ви казах, че щях да отхвърля предложението ви за партньорство, ако беше направено по-рано? Но сега, когато училището се намира в бедствено положение, реших, че в края на краищата може би ще приема.

Тя замълча, а после попита делово:

— Сега ли желаете да напусна? Или да изчакам края на срока?

— Ще останеш до края на този срок — каза мис Булстрод — и ако има тук следващ срок, за което се надявам, ти пак ще бъдеш тук.

— Ще бъда тук? — изненада се Айлийн Рич. — Искате да кажете, че още ме искате?

— Разбира се, че те искам — отговори мис Булстрод.

— Ти не си убила никого, нали? Нито пък си изгубила ума си по скъпоценни камъни дотолкова, че да възнамеряваш да убиваш. Ще ти кажа какво си сторила. Потискала си инстинктите си прекалено дълго. Появил се е мъж, влюбила си се в него, имала си дете. Предполагам, че не си имала възможност да се омъжиш.

— Никога не е ставало въпрос за брак — каза Айлийн Рич. — Знаех го много добре. Той не е виновен.

— Много добре тогава — продължи мис Булстрод.

— Изживяла си една любов, имала си дете. Искаше това дете, нали?

— Да — отвърна Айлийн Рич. — Да, исках го.

— Добре — каза мис Булстрод. — А сега искам да ти кажа нещо. Мисля, че въпреки любовната ти история истинското ти призвание в живота е преподаването. Според мен професията ти означава за тебе много повече, отколкото живота на една обикновена жена със съпруг и дете.

— О, да — отвърна Айлийн Рич. — Така е. Отдавна съм го разбрала. Именно с това искам да се занимавам — това е смисълът на живота ми.

— Тогава не постъпвай глупаво — продължи мис Булстрод. — Аз ти правя много изгодно предложение. Ако, разбира се, нещата потръгнат. Ще прекараме заедно две-три години, докато изправим „Медоубенк“ на крака. Ти сигурно ще имаш по-различни идеи от моите как да стане това. Ще се вслушам в тях. Може дори да възприема някои от тях. Предполагам, че ще искаш да извършиш някои промени в „Медоубенк“, нали?

— До известна степен, да — отговори Айлийн Рич.

— Не искам да се преструвам, че не е така. Ще наблегна на това момичетата да получават по-съществени знания.

— Аха — каза мис Булстрод. — Разбирам. Не харесваш елемента на снобизъм тук, така ли?

— Да — призна Айлийн. — Струва ми се, че разваля образованието им.

— Но ти не съзнаваш — каза мис Булстрод, — че за да имаш такива ученички, каквито искаш, този елемент на снобизъм трябва да съществува. Той не е толкова важен. Няколко величия от чужбина, няколко известни фамилии и всички, всички глупави родители из цялата страна и от другите страни ще пожелаят дъщерите им да дойдат да учат в „Медоубенк“. Ще дават мило и драго, за да приемем дъщерите им тук. А впоследствие? Дълъг списък от кандидатки, а ти оглеждаш момичетата, срещаш се с тях и избираш! Имаш възможност да избираш, разбираш ли? Аз избирам момичетата си. Избирам ги много внимателно. Някои заради характера им, други заради ума им, трети — поради чисто научния им интелект. Някои, защото смятам, че са пропуснали шанса си, но имат възможности и ще излезе нещо от тях. Ти си млада, Айлийн. Пълна си с идеи. Най-важното за теб е преподаването и етичната му страна. Правилно мислиш. Най-важното са момичетата, но ако искаш да постигнеш успех в нещо, трябва да бъдеш и добър търговец. Идеите са като всичко останало. Те се продават на пазара. Ще трябва да действаш много хитро, за да възстановиш „Медоубенк“. Аз ще трябва да пусна връзките си, да се свържа с някои мои бивши ученички, да ги притисна малко, да им се примоля, за да изпратят дъщерите си тук. А останалите ще дойдат сами. Позволи ми да използвам своите номера, а после прави каквото смяташ за добре. „Медоубенк“ ще продължи да съществува и ще бъде чудесно училище.