Джейн Кренц - Радост

— Извинете, че се намесих. Казвам се Ферис. Дан Ферис. Не забелязах пръстен и предположих, че…

— Грешно сте предположил — отряза го Райърсън.

— Не обръщайте внимание на Райърсън, господин Ферис — любезно се намеси Вирджиния. — Той е в лошо настроение, защото не харесва роклята ми.

Непознатият галантно кимна. Изпод мустаците заблестяха множество бели зъби.

— Аз лично смятам, че роклята е очарователна.

— Благодаря.

— Ако позволите — рязко каза Райърсън, — бихме искали да останем сами.

— Разбира се. Е, поздравления за брака — със съжаление каза Ферис. — Предполагам, аз съм извън играта.

— О, няма никакъв брак — рече Вирджиния толкова любезно, че Райърсън се изкушаваше да я удуши.

Ферис изглеждаше смутен.

— Мисля, че споменахте нещо за меден месец.

Райърсън хвана едната ръка на Вирджиния и я раздруса предупредително в момента, в който тя отвори уста за от говор. Погледна Ферис съкрушително.

— Позволяваме си малко свобода с традицията. Кой е казал, че меден месец има задължително и само след сватба? Лека нощ, Ферис.

Ферис вдигна ръце подигравателно с длани напред в знак, че отстъпва.

— Разбирам, тръгвам си. — Той отново погледна Вирджиния. — Все пак, роклята е наистина чудесна.

— Радвам се, че някой я харесва — отвърна Вирджиния сподавено, докато Ферис потъна в тълпата.

— Деветдесет и девет процента от мъжете в тази зала биха се радвали да ти кажат колко много им харесва роклята ти, ако имаха възможност. — Райърсън стана на крака и измъкна Вирджиния от стола й. Обвивайки кръста й с ръка, той я поведе към изхода.

— Хайде да излезем оттук.

— Къде отиваме?

— Да се поразходим на брега.

— Посред нощ.

— Имам нужда да се поразкърша — мрачно отвърна Райърсън. — Бих предпочел да накарам Ферис да изяде собствените си мустаци, но ще се задоволя с разходка.

— Много цивилизовано от твоя страна.

Те мълчаливо вървяха на лунната светлина, докато стигнаха до безкрайната ивица пясък, който опасваше острова. Безмълвно се спряха и събуха обувките си.

— Наистина ли се ядосваш заради роклята? — най-после попита Вирджиния.

Райърсън стисна ръката й по-силно.

— Притеснява ли те това, че се държа като прекалено загрижен, ревнив мъж? — попита той. — Може би не трябваше да реагирам точно така с Ферис. Не е моя вината. Не съм свикнал да имам такова собственическо чувство.

Вирджиния го удостои с леден поглед.

— Облякох роклята, за да те съблазня, както знаеш. А не съм свикнала да се тъкмя, за да съблазнявам мъжете.

Райърсън почувства как го напуска агресивното напрежение, той се спря и прегърна Вирджиния.

— Значи и двамата трябва да се справяме с нови чувства и емоции.

— Защо каза на Дан Ферис, че сме в меден месец?

— Не знам — призна си Райърсън, долавяйки съблазнителна дрезгава нотка в гласа си. Наистина не можеше да обясни тази глупава грешка на езика. — Исках да се отърва от него, колкото може по-бързо, и това ми хрумна първо.

— О! — Тя остана неподвижна в обятията му.

Райърсън мушна ръце в косите й.

— Тази мисъл те плаши, нали?

— Мисълта за меден месец, за сватба и за брак ме плаши. — Тя вдигна лице и треперливо му се усмихна. — Но любовната връзка ми доставя огромно удоволствие.

— И на мен — измърмори той. Целуна я и усети вкуса на лунна светлина върху устните й.

Ръцете й се прокраднах около врата му и Райърсън усети пръстите й в косата си. Той съзнателно я притисна към себе си, за да почувства пълните й твърди гърди. Ръцете му се плъзнаха надолу към бедрата й и с устни проникна в нейните уста. Беше й толкова приятно. Той вече беше разгорещен и готов за нея. Желаеше я сега.

Райърсън вдигна глава и погледна по протежение на плажната ивица докъдето светеха в далечината светлините на курорта. Не се виждаше жива душа.

— Райърсън? Какво правиш? — Вирджиния се задъха щом усети пръстите му върху ципа на роклята си.

— Чудесна нощ да поплуваме.

Тя се засмя учудено.

— Не можем. Не просто така. Да се върнем в хотела и да вземем банските.

— Ние сме сами на тази планета, спомняш ли си?

Тя въздъхна от удоволствие и обви с ръце врата му, докато фееричната материя се свлече от тялото й до голите й нозе. Лунната светлина се отрази в гърдите й.

— Как бих могла да забравя?

Райърсън съблече дрехите си, пренебрегвайки пясъка и гънките по панталоните и ризата. Остана гол, вдигна мнимата си младоженка и я понесе към топлото, сребристо море.