Джейн Кренц - Радост

— Няма ли да е странно, ако това всъщност е истинската ни същност? — продължи Вирджиния, отдадена на фантазии. — Може би сме родени да сме двойка екзотични авантюристи, които пътуват от остров на остров.

Устните на Райърсън се извиха в лека усмивка.

— А с какво се предполага, че ще живеем, докато пътуваме така екзотично?

Вирджиния се замисли.

— Не знам. Ти изглежда си много добър на покер. Очевидно човек може да се изхранва от този вид работа. Бригман оцелява като играе карти тук на острова.

Райърсън се изсмя.

— Не се и надявай. Аз съм честен играч на покер и това е. Снощи имах късмет и се възползвах. При нормални обстоятелства никога не бих рискувал да играя с професионалист като Бригман. Все още не знам какво ме накара да го направя. Но снощи бях под щастлива звезда. Имах късмет не само в играта. — Той замълча. — Едно нещо ще ти кажа, ако се налага да разчитаме на таланта ми за покер, няма да стигнем далеч. Връщам се при дизеловите двигатели.

Вирджиния предизвикателно флиртуваше с поглед.

— Храня много вяра в дарбите ти, Райърсън. Сигурна съм, че можеш да изкарваш прехраната си като играеш на карти, ако наистина се потрудиш.

— О, така ли? Какво ще стане, когато изгубя?

— Ще измисля подходяща награда за утеха — нежно обеща тя, като леко сви рамене и отново се наклони напред.

— Ако не се изправиш, в следващата минута в ръцете си ще държа две много подходящи награди за утеха.

Усмивката на Вирджиния засия още повече.

Райърсън изсумтя и си поръча уиски. Сервитьорката подскочи от ниския му тон.

По-късно през вечерта Райърсън си помисли, че е омагьосан. Това беше единственото обяснение. Имаше опит както в секса, така и приятелството, но никога не беше изпитвал вълшебството, което сега споделяше с Вирджиния. Имаше чувството, че се оплита в блестяща мрежа.

Вълшебството го променяше непредвидимо. Отключваше множество стари инстинкти в него. Например, не можеше да си спомни кога за последен път се беше чувствал така свойски. Предизвикателната кройка на роклята на Вирджиния беше все в мисълта му. Улови се, че често-често гледа с ярост другите мъже.

Не беше в стила му да казва на дадена жена какво да облича и какво не, но в полунощ реши, че няма да позволи на Вирджиния да се появява пред хора с новата си рокля. Не че не й стоеше фантастично. Тя беше прекалено висока и с твърде идеални пропорции и не оставаше незабелязана в одеждите, които носеше тази вечер. Струваше му се, че всички мъже на дансинга хвърлят крадешком по един поглед към жената в прегръдките му.

Един от мъжете се беше приближил доста. Райърсън го забеляза за първи път, докато онзи стоеше до бара. Висок почти колкото Райърсън, т.е. с подходящ ръст за Вирджиния. Самият факт беше достатъчен, за да подразни Райърсън. Но имаше нещо друго, не по-малко неприятно.

Непознатият имаше външност, на която жените се възхищават. Беше строен, елегантен, със светлокафява коса, мустаци и тъмни очи. Изглежда беше няколко години по-млад от Райърсън. Носеше бели панталони и син блейзър. Подобен тоалет хората обличаха, когато се качваха на голяма, лъскава яхта. Новопоявилите се властни инстинкти на Райърсън го предупредиха в момента, когато мъжът се обърна и погледна Вирджиния.

— О, притискаш ме — оплака се тя, когато Райърсън я обгърна по-силно.

— Опитвам се да запълня липсата на плат в тази рокля.

Тя го погледна с омаен поглед.

— Тази рокля ти харесва. Признай си.

Райърсън се постара да я погледне с най-страховити си поглед. Говореше се, че силните мъже се прекършваха и проливаха кръв, когато Райърсън ги погледнеше така.

— Довечера тази рокля ще бъде изхвърлена на боклука.

— Ха! Така си мислиш ти — отвърна Вирджиния доволно.

— Ще видим — измуча Райърсън, осъзнавайки, че страховитият му поглед не е свършил работа. Трудно се сплашваше богиня.

Музиката замлъкна. Райърсън поведе Вирджиния между хората към тяхната маса. Той тъкмо щеше да продължи лекцията си за роклята, когато към тях се доближи синият блейзър.

— Нещо против ако ми заемете дамата за следващия танц? — попитаха мустаците с лекота и увереност. Въпросът беше адресиран към Райърсън, но непознатият гледаше към Вирджиния, която му отвърна с ослепително невинна усмивка.

— Да, имам нещо против — грубо рече Райърсън и добави първото обяснение, което му хрумна. — С дамата сме в меден месец. Не съм склонен да я деля с никого.

Мъжът подигравателно вдигна вежди и преднамерено погледна към ръката на Вирджиния, където нямаше пръстен.