Джейн Кренц - Радост

— Каква беше истината?

Вирджиния мрачно поклати глава.

— Най-накрая дойдох на себе си и осъзнах, че Джак се беше оженил за мен, защото се надяваше впоследствие татко да остави „Енергийни системи Мидълбрук“ на своя зет.

— А, картинката се изяснява. Защо не подаде молба за развод и не приключи всичко, Джини? — Райърсън леко и изненадващо я разтърси.

— Трябваше да минат месеци, докато разбера, че единственият изход беше разводът. По някаква идиотска причина продължавах да се опитвам да закърпя брака. Чувствах, че бях длъжна да го направя. Всички говореха колко страхотен е Джак. Идеалният съпруг за мен. Каква ценност придаваше само на фирмата на татко. Но накрая се отказах. Намерих адвокат и започнах процедура по развод. Когато уведомих Джак, че го напускам, той побесня. Заплаши да съсипе баща ми, ако не прекратя развода.

— Как по дяволите е успял да измисли подобна заплаха?

— Джак беше станал много влиятелен в „Мидълбрук“. Под предлог, че поема от плещите на татко бремето, той разполагаше с голяма власт. Вече го познавах и допусках, че може да навреди на фирмата. Чувствах се като в капан.

— Говори ли с баща си? Не му ли каза какво става?

— Страхувах се, че татко няма да ми повярва. И той, и всички останали наистина бяха като хипнотизирани от Джак. Имаха му пълно доверие. Всички до един. Трябваше да се съглася да не се развеждам, докато откриех друг начин да се освободя. Не можех да спя с него в една стая, но това беше добре дошло за Джак. Така или иначе вече ми беше дал да разбера, че му е скучно в леглото с мен. Едва не полудях, докато се опитвах да намеря начин да се измъкна от тази ужасна ситуация. Бях абсолютно отчаяна. Да не говорим за стреса. Едва не припаднах. Най-накрая реших да говоря с татко, точно тогава Джак умря в автомобилна катастрофа. Знам, че е ужасно, но честно казано не бях се чувствала толкова леко в живота си, както в нощта, когато от „Бърза помощ“ ни позвъниха и ни обясниха, че Джак починал на път за болницата. Изведнъж бях свободна.

— Изтърпяла си двегодишна присъда в ада и си решила никога вече да не попадаш отново в капана на брака.

Вирджиния си пое дълбоко въздух. Райърсън беше първият човек, който разбираше какво е било положението всъщност.

— По странна ирония на съдбата, след като всичко свърши, баща ми довери, че самият той започнал да храни сериозни подозрения относно Джак, но не искал нищо да ми казва.

— О, горката Джини. Нищо чудно, че не си се изкушила да се омъжиш повторно. Тази връзка нищо не ти е донесла, освен чувството, че си се провалила като жена.

— Предполагам, че това обяснява всичко. Истински провал.

Райърсън замълча, обърна се и хвана лицето й с големите си ръце. Горещите им погледи се сляха.

— Вирджиния — Елизабет, как изобщо си могла да се съмняваш в себе си?

Тя се притисна към китките му.

— След смъртта на Джак реших никога вече да не се омъжвам. Бракът не ми носи нищо. За мен винаги ще е символ на капан. Имало е моменти, когато съм копняла за партньор и приятел.

— И никога за любовник?

— Страхувах се да поискам любовник — честно си призна тя. — Бях убедена, че никога не ще успея да задоволя даден мъж. Когато ти се появи на прага ми, разбрах, че можеш да ми бъдеш партньор и приятел, но не знаех какво ще правя, ако се опиташ да ми станеш любовник. Освен това, знаех, че рано или късно и това щеше да се случи.

— Но се опитваше да отложиш секса?

— Знаех, че не мога да отлагам безкрайно. Ти прояви голямо търпение, но усещах, че започваш да ставаш нетърпелив. Когато купи билетите, разбрах въпроса ти и знаех, че трябва да посрещна неизбежното. Опитвах си да си внуша, че ако се потрудя и ако очакванията ти не бяха твърде високи, просто щях да успея да приключа всичко, без да те отблъсна напълно.

Райърсън тръсна ядно глава.

— С тази нагласа, нищо чудно, че си се почувствала длъжна да гаврътнеш няколко „маргарити“, половин бутилка вино и една чаша бренди, преди да изпълниш задължението си. Какво идиотче си била — обичливо рече той. — Целта е да се наслаждаваш, а не да се превръщаш в нервак.

— Последното нещо, за което се безпокоях, беше собственото ми удовлетворение — призна Вирджиния. — Изобщо не се замислях над тези неща. Но изтръпвах при мисълта, че мога да ти се сторя много под задоволителното ниво. Не знаех как да се справя с това. Радвах се, че и ти си като мен, в голяма степен, че си ми приятел, че не очакваш фойерверки. Но бях така уплашена, че едва ли щях да съумея да запаля и най-слаба искрица.