Джейн Кренц - Радост

— Много специална. — С палец погали набъбналото зърно и с удоволствие наблюдаваше как се втвърдява. — Какво значи, че не си на себе си?

Тя се поколеба, мислейки си за удоволствията на нощта, която се превърна в нейната нощ.

— Да кажем само, тази сутрин не се чувствам като специалист по разпространение и съхранение на информация.

— Аз също изобщо не съм си и помислял за дизелови двигатели и енергийни системи, откакто се събудих. Но това не е отговор на въпроса ми.

Вирджиния усети накъде бие и се опита да го отклони. Усмихна се съблазнително и се зае да си играе с къдравите косъмчета на гърдите му. Погледът й многозначително се спря на покритите със завивката стройни бедра.

— Мисля, че не е време за въпроси. Ти май имаш по-належащи проблеми.

Райърсън се усмихна лукаво.

— Бързо схващаш. Какво те кара да си мислиш, че сексът може да ме разсее?

Тя невинно ококори очи.

— Не знам как ми хрумна. Просто ей така. Няма ли да свърши работа?

Той за миг се замисли над думите й.

— Може би. Временно. Ако наистина се потрудиш.

Тя отметна завивката и застана на лакът.

— Аз умея да се трудя усилено — обеща тя. После го бутна и той послушно легна на гръб. В погледа му имаше очакване, в сребристосивите му очи — чувствено предизвикателство.

Вирджиния откликна на взора му с нова увереност, която беше придобила предишната нощ. Знаеше, че Райърсън с удоволствие ще реагира на докосването й и тази мисъл я изпълваше с наслада и сила, които само една жена познаваше.

Тя го докосна смело, интимно, плъзгайки пръсти надолу по гърдите му до бедрата му. Там откри, че твърдата му мъжественост е вече в очакване. Нежно го прегърна и Райърсън простена. После понечи да я хване. Тя се отскубна и смело наведе глава като изключително внимателно опита вкуса на плътта му, както той беше сторил предишната нощ.

Дъхът на Райърсън спря.

— О, Джини! Не знаеш какво правиш.

— Така ли? Какво правя тогава?

— Играеш си с огъня. — Той я премести до себе си, обвивайки нозете й около бедрата си. Тя застана на колене и го погледна отгоре. Тази стойка й доставяше удоволствие. Той й се усмихна. Усмивката му красноречиво разкриваше, че той знае как се чувства тя. После започна да я гали, достигайки всички тъмни, тайни местенца, които от допира му бързо ставаха топли и влажни. Тя изви назад шия и въздъхна. Докосванията му станаха по-напористи.

— Райърсън — тя се присегна и нежно обгърна с ръце лицето му.

— Още по-близо, скъпа. — С ръце прегърна бедрата й и я постави върху мъжествеността си. — Така. — Той внимателно започна да я изпълва. — Толкова е хубаво, дяволски хубаво. Мисля, че си създадена само за мен. Определено си единствена по рода си.

Стенанията му доставяха наслада на Вирджиния, докато той проникваше в топлината на нейното лоно. Те бяха изпълнени с желание. Тогава тя започна бавно да се движи. Усещаше, че пръстите му продължават да я възбуждат.

Вълнуващата кулминация настъпи бързо, връхлетя ги за няколко мимолетни секунди. Вирджиния блажено се отпусна върху гърдите му и доволно въздъхна. Нищо в живота й досега не беше толкова хубаво и приятно. Нищо не беше я карало да усети така силно своята женственост. За първи път й ставаше ясно, че тя наистина умее да задоволи един мъж и сама да се наслади от това.

В този миг реши, че би се зарадвала да останат с Райърсън приятели за цял живот.

Но Вирджиния нямаше възможност да се наслаждава на негата още дълго. Райърсън бързо се възстанови. Лекичко я шляпна по голото бедро и я положи на леглото. Стана на крака и прелестно се протегна.

— Да нападаме душа. Умирам от глад, а и закуската чака.

Вирджиния премигна.

— Винаги ли си толкова припрян сутрин?

Той повдигна вежди.

— Припрян ли? Не знам дали съм припрян, но определено изпитвам глад сутрин. Обикновено за храна, но тази сутрин за теб и за храна едновременно. Сега, след като съм те имал… — Той не довърши изречението многозначително.

— Сега, след като си ме имал, си готов за храната — замислено заключи Вирджиния. — Добре е да знам приоритетите ти в живота.

Райърсън се наведе над нея и я хвана в обятията си. Усмивката му бе чисто мъжка.

— Ей, ти си на първо място, нали? Спри да се оплакваш. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да дойдеш с мен под душа.

Вирджиния затвори и отвори очи.

— Най-вълнуващото събитие в живота, сигурна съм.

Той се засмя и я взе в ръце.

— Сама прецени — рече той надуто и арогантно, докато я носеше към банята.