Джейн Кренц - Радост

Райърсън бавно се усмихна.

— Грешиш. Очаквах фойерверки. Всеки път, когато те целувах, усещах как лумва пламък. Беше ми пределно ясно, че когато настъпи моментът, ние с теб щяхме да предизвикаме експлозия.

Вирджиния се изчерви.

— Е, радвам се, че толкова много си ми вярвал, защото аз не си вярвах.

Той я привлече до себе си и нежно положи главата й на рамото си.

— Скъпа, когато най-после откри фойерверките, харесаха ли ти наистина?

Тя почувства мъжкото задоволство у него и се усмихна.

— Много добре знаеш, че ми хареса.

Той се засмя с плътен глас:

— С готовност ти отстъпвам част от почестите. Ти си най-сексуалното същество, което някога съм срещал в леглото и извън него. — Той я целуна продължително и я притисна към себе си. Смехът му се стопи и бе заменен от вълнение. — Джини, не мога да си спомня кога за последен път съм се чувствал толкова сигурен. Заедно ще се чувстваме толкова добре.

Вирджиния се отпусна в прегръдката му. Връзката им започна добре. Тя намери подходящия мъж. Нейният добър приятел се превърна в неин любовник.

Гривната със смарагди и диамант проблесна на слънчевата светлина.

Същия следобед Вирджиния посети бутика в курорта и откри една рокля, която й допадна. Сестра й тутакси щеше я одобри. Изобщо не приличаше на онези рокли, които обикновено заглеждаше Вирджиния, а и тя не беше съвсем сигурна какво я накара да си я купи. Беше ушита от лека, прозрачна, памучна материя с цвят на смарагд, по долния ръб бяха пришити волани, поръбени със златна панделка. Имаше разноцветен широк колан. Но най-интересното в роклята беше дълбокото деколте.

Беше доста по-смело изрязано, отколкото деколтето на жълтата копринена рокля, която носеше предната вечер. Всъщност, беше по-смело изрязано от всичко, което имаше в гардероба си до момента. Но чувството за приключение надделя и още преди да прецени внимателно Вирджиния купи роклята.

Същата вечер, когато излезе от спалнята, Райърсън вдигна поглед, изпълнен с очакване. Изражението му се промени едва ли не в комично, щом забеляза новото попълнение в гардероба на Вирджиния. Лицето му разкриваше разнообразие от усещания, като започнем от лек шок и стигнем до свирепа гримаса. Някъде по средата беше изражението, наподобяващо съблазън.

— Харесва ли ти? — Вирджиния се завъртя, за да покаже целия ефект. — Чудесна рокля за танци. А и гривната й подхожда идеално, не мислиш ли?

— Харесвам това, което е под нея — отвърна той сухо и се приближи да хване ръката й. — За Бога, тази вечер не трябва нито да се навеждаш, нито да изпускаш каквото и да било.

— Защо да ме е грижа за това?

— Защото ако се наложи да се наведеш, горната част на роклята ще падне.

Вирджиния се усмихна.

— Само така изглежда. Всъщност е закрепена доста добре.

Райърсън вдигна вежди скептично и бавно прокара пръст по линията на деколтето й. Когато Вирджиния доволно потрепери, той се усмихна.

— Моята работа е да познавам добрите сглобки, скъпа, и мога веднага да ти кажа, че тази рокля е толкова нестабилна, колкото и мост, направен от клечки за зъби. Спомни си какво ти казах за стойката ти.

— Ще го запомня — обеща тя престорено и изправи рамене. Докато излизаха през вратата, тя тайничко се усмихна.

Райърсън я погледна със загадъчна усмивка.

— Джини, фойерверките могат да са забавни. Но трябва да внимаваш, когато си играеш с тях.

— Защо?

— Защото може да изгориш пръстите си.

В погледа й заподскачаха игриви пламъчета.

— Ще внимавам много.

Във вечерния въздух се носеше уханието на цветя. Умиращото слънце оставяше топлината си в камъните по алеята, която криволичеше през градините и водеше до централната постройка в курорта. През тънките подметки на сандалите с висок ток Вирджиния усещаше топлината. Тя тъкмо щеше да каже нещо в тази връзка, когато точно пред тях на алеята от съседен апартамент се появи позната фигура. Беше с гръб към тях.

— Здравей, Бригман — с лекота поздрави Райърсън. Червенокосият се извърна, изглеждаше стреснат.

После се отпусна и им се усмихна пресилено. Погледът му отскочи до гривната върху ръката на Вирджиния и мълниеносно се върна към лицето на Райърсън.

— Добър вечер. На вечеря ли отивате?

— Мислехме първо да пийнем — отвърна Райърсън.

— Добра идея. Аз съм в същата посока. Нещо против, ако повървя с вас?

Райърсън се поколеба. Вирджиния знаеше, че се опитва да измисли основателна причина да откаже молбата. Очевидно нищо не му дойде на ум, защото накрая рязко кимна.