Джейн Кренц - Радост

— Разбира се, защо не?

— Благодаря. Виждам, че се наслаждавате на печалбата си — добави той и отново погледна ръката на Вирджиния. Гладкият му глас на хазартен играч почти успя да прикрие вътрешното напрежение. — Признавам, че смарагдите и диамантите много допринасят за имиджа на жените. Райърсън, кога ще ми дадеш възможност да си върна гривната?

Инстинктивно Вирджиния скри бижуто от поглед като мушна ръка във воланите на роклята си, а Райърсън отвърна нещо не обвързващо. Тя хвърли поглед към Бригман.

— Редовно ли играете покер?

Бригман скромно вдигна рамене.

— Така се прехранвам.

Вирджиния беше изумена.

— Изкарвате си прехраната с карти?

Той леко се усмихна.

— Какво да кажа? Бива ме в тези неща и ми се ще да спечеля достатъчно, за да мога да живея в хотели като тези. — Той посочи с ръка курорта. — Животът е хубав. Никога не ти става скучно, само това ще кажа. Единственото нещо, което не мога да имам, е скуката. Има много места като Торалина с либерални закони за хазарта. Тук не се интересуват дали някой от гостите не си устройва собствена игра и прави собствени залози. Ще бъда честен, обикновено не губя. — Той погледна Райърсън. — Ти ме изненада снощи. Никога не бих казал, че си толкова добър.

— Не съм. Аз самият бях изненадан — хладно отвърна Райърсън. — Казах ти, че имам късмет.

Бригман пресметливо присви очи. Не изглеждаше убеден.

— Е, поканата ми си остава. Ако ти се иска да опиташ отново късмета си, само ме уведоми. Тази вечер очаквам да спечеля достатъчно на масата, за да мога да направя залози за една игра с теб. Бих искал да си върна гривната.

— Благодаря за предложението — каза Райърсън. — Ще си помисля.

— Помисли си. Ще ти кажа, че тази гривна е много специална за мен. Нали знаеш, стара семейна реликва. Наследство от баба ми. От години е моята щастлива звезда.

— Разбирам — Все още тонът на Райърсън не издаваше нищо.

Вирджиния се отпусна, когато Бригман пое към един отдалечен ъгъл на бара. Тя докосна гривната, за да се увери, че всичко е наред.

— Не го харесвам — рече тя, когато Райърсън намери самостоятелна маса. — Много е хлъзгав. Напомня ми Джак в известна степен. Нали няма да му позволиш да те въвлече в друга игра? И няма да залагаш гривната?

— Успокой се. Загубих интерес към покера. Снощи за първи път от години насам усетих, че играя истински, но нямам влечение вече. Нямам намерение да изгубя тази гривна на хазарт. Тя принадлежи и на мен, и на теб. Мисля, че започвам да гледам на нея като на някакъв символ.

— Символ на какво?

Райърсън я погледна сериозно.

— Не съм сигурен. Може би символ на онова, което двамата открихме в леглото миналата нощ. Смарагдите, диамантите и златото чудесно прилягат на страстта, не мислиш ли?

Погледът на Вирджиния сияеше от щастие. Тя се наведе да докосне ръката му.

— Мисля, че заедно изглеждат много красиви.

Вместо да отвърне на пламтящия й поглед, Райърсън внезапно се намръщи.

— Изправи си гърба, Джини. Гърдите ти ще се изсипят от роклята.

— Нямах никаква представа, че можеш да бъдеш толкова целомъдрен — отбеляза тя. И послушно се изправи.

— Жена, която купува обикновено бяло бельо като теб, няма основание да нарича, който и да е целомъдрен — отвърна той.

Вирджиния несигурно премигна и се замисли дали наистина бельото й му се струва ужасно обикновено. Тогава забеляза игривост в погледа му. Тя се отпусна.

— Е, ще си доволен да узнаеш, че съм научила урока си. — Райърсън, надникни дълбоко в деколтето на тази рокля. — Аз определено не съм с онзи сутиен „Сиърс“ днес.

— Виждам. — Той погледна заоблените й форми, които деколтето не можеше да скрие. — Връщам си думите назад за целомъдрието. Какво си облякла под роклята?

— Абсолютно нищо — игриво отговори тя. — Нали ти казах, че дрехата е красиво сглобена? — Тя постави лакти на масата, сключи ръце и подпря с тях брадичката си. В резултат на това се отвори деколтето. — Тази вечер се чувствам различно. А ти?

Той насочи поглед към нея. Когато видя сериозните й очи, вместо да отправи предизвикателната забележка, която се канеше да направи, рече:

— Знам какво имаш пред вид. И аз се чувствам различно.

— Може би е част от промяната.

— Каква промяна?

Тя вдигна рамене.

— Усещането, което и двамата имаме, че се намираме в различен свят. Мисля, че и двамата се чувстваме авантюристично настроени или нещо подобно.

— Или нещо подобно — сухо се съгласи той. — Внимавай като движиш раменете си по този начин.