Джейн Кренц - Радост

Вирджиния, която от детството си не беше изпитвала усещането да я носи мъж, се стъписа от позата, в която се намираше и се опита да спори.

Малко след това призна, че да си вземеш душ с Райърсън е определено вълнуващо.

Но лудорията рано сутринта не отклони въпросите на Райърсън. Тя беше наясно, че просто е спечелила малко време. След закуска той я отведе на плажа да се поразходят. Тя беше готова за неизбежното. Смяташе, че е справедливо истински близките приятели да знаят един за друг. Тя мислено се подготви.

— Бих искал да знам — умишлено рече Райърсън и я хвана за ръка, — какви мисли ти се въртяха снощи, докато толкова се стараеше да събереш кураж да легнеш с мен.

Вирджиния се намръщи.

— Не беше така. Не съвсем.

— Точно така си беше.

— Казах ти, бях малко неспокойна. Беше минало… много време и предполагам, че се почувствах някак странно.

— Има и още нещо, Джини. — Той замислено я погледна в очите. — Беше изплашена до смърт. След като взе важното решение, ти просто искаше да приключиш с всичко, колкото е възможно по-скоро. Какво според теб нямаше да се получи?

Тя загреба с босите си крака малко пясък и го подхвърли във въздуха. После се загледа в морето. Той имаше право да знае. В края на краищата тя се държа доста странно за жена на нейната възраст и с нейния опит.

— Малко ми е трудно да обясня.

— Аз ли съм причината? Да не би да се страхуваше, че няма да оправдая очакванията ти? — грубо попита той.

Джини беше шокирана.

— Нищо подобно.

— Кажи ми, Джини. Аз умея да изслушвам.

Тя се усмихна въпреки волята си.

— Да, така е. Ами, ако искаш да знаеш, страхувах се до смърт да легна с теб.

— Усетих — сухо рече той, — но защо?

— Ти ме смяташ за уверена, зряла жена, но в тази сфера от моя живот, аз никак не съм сигурна в себе си. Поне до миналата нощ не бях. — Тя извърна глава и го погледна, присви очи от утринното слънце. — Искам да знаеш колко щастлива ме направи снощи, Райърсън.

Той отпусна ръката й и я прегърна собственически през рамене.

— Ако все още не си разбрала, чувствата са взаимни.

Той си пое дълбоко въздух.

— Радвам се.

— Свързано е с брака ти, нали? — попита той, щом тя млъкна и не пожела да каже друго.

— Нервността ми ли?

— Беше нещо повече от нервност. Аз самият бях нервен. Чувствата ти граничеха с неприкрита паника. Костваше ти неимоверно много кураж да го преодолееш. Защо?

— Предполагам, че няма смисъл да се проточва тази история — рече тя, усещайки желание да разкрие всичко. — Очевидно няма да си доволен, докато не чуеш всички кървави подробности. По-просто казано, бракът ми беше ужасна грешка. А аз бях прекалено наивна и мислех, че вината е изцяло моя.

— Какво те накара да мислиш така?

Устните й се извиха сурово.

— Най-добре е да започна от начало. Джак работеше при баща ми. Изгряваща звезда в управителния съвет. Всички го одобряваха и когато започна да ме ухажва, се произнесоха положително и за брака ми. Признавам, че бях заслепена от него. Той изглеждаше добре, беше чаровен и харизматичен. Но в някаква степен усещах, че всъщност не го познавам. Не обърнах внимание на това чувство, защото всички го харесваха.

— С други думи, не си се доверила на собствената си преценка, а си повярвала на мнението на всички останали.

Тя кисело се усмихна при тази демонстрация на проницателност от негова страна.

— Не напълно. Аз наистина си мислех, че съм влюбена. В противен случай, никога нямаше да се омъжа за него. Джак беше деен, очарователен мъж. Но нещата тръгнаха накриво още от първата ни брачна нощ. Съпругът ми успя да изпълни своите съпружески задължения, но очевидно това не беше най-върховният момент в живота му. А за мен беше потресаващо разочарование. Нищо не може да се сравни с мисълта, че не си успяла да задоволиш съпруга си в началото на брачния живот. Беше грандиозен провал. С многобройните си изискани техники Джак ми внуши, че аз трябва да поема цялата отговорност за този провал. Впоследствие открих колко е добър в тези неща. Истински мошеник. Манипулативен и хитър. Притежаваше истински талант да владее хората.

— Значи си се омъжила за първото срещнато копеле. — Райърсън съчувствено затегне прегръдката около раменете й. — Случва се.

— Предполагам. Но никога не съм допускала, че може да се случи на мен. Джак ми даде да разбера, че не съм идеалът му за жена. Каза ми, че съм твърде голяма, твърде… обемна за вкуса му. Предпочитал фини, миниатюрни дамички. Месеци наред се лутах, опитвах се да разбера къде греша и на първо място защо се е оженил за мен. Като една глупачка продължавах да правя компромиси, да се поддавам, да се опитвам да му угодя, да го предразположа. Имах своя представа за добрата съпруга и непрекъснато се стараех да й подражавам. Но нищо не се получаваше. Трябваше да мине време, докато ме осени истината.