Джейн Кренц - Радост

— Точно така, Джини. Точно така искам да се чувстваш. — С ръка погали корема й и стигна до мекото гнездо по-долу. Вирджиния припряно понечи да се върне към реалността. Знаеше какво ще последва. Беше готова. Отново се напрегна и отвори очи, докато се опитваше да освободи ръцете си.

Райърсън я държеше да не мърда и внимателно я успокояваше.

— Просто ще те докосна. Сега искам да направя само това.

— Това не е всичко, което искаш — с болка отвърна тя. — Не съм глупачка. И аз искам това, което ти искаш, Райърсън. Искам да ме любиш. Сега съм готова.

Той прокара пръст в топлината и влагата между нозете й. Вирджиния потрепери стъписана.

— Доста по-готова си, отколкото преди няколко минути — съгласи се той със задоволство. — Но все още не си ме настигнала. Нали си спомняш, че искаше да си водеща?

— Да, но…

— Тихо, любов моя. — Той мълчаливо целуна гърба й. — Пред нас е цялата нощ. Кълна се, че сега искам единствено да те докосвам.

Вирджиния потърси сребристите му очи и реши, че той говори истината. Нямаше от какво да се тревожи сега. Просто щеше да я докосва. Тя отново се отпусна и не се съпротивляваше, докато Райърсън разтваряше нозете й още малко.

Той започна да я възбужда с ръце като правеше нежни опити и предизвикваше реакцията й. Вирджиния се задъха. Никога преди не беше изпитвала подобни еротични усещания. Инстинктивно започна да се движи, подтиквайки го към по-интимна близост и почувства безсилие, когато той продължи да я дразни и измъчва.

Тя отново се опита да освободи ръцете си, не защото искаше да го отблъсне, а защото трябваше да го убеди да изпълни интимните обещания, които й даваше.

Райърсън отпусна китките й и изстена от удоволствие, когато тя тутакси сграбчи ръката му и я притисна към тялото си.

— О, бейби, покажи ми какво искаш. Покажи ми точно колко дълбоко и колко силно го искаш.

Вирджиния не можеше вече да сдържа непознатото усещане, което клокочеше в нея. Тя се огъна като дъга и притисна тяло към ръката на Райърсън, чувствайки колко дълбоко се придвижиха пръстите му. Тя извика и стисна Райърсън.

Тогава той мина отгоре й и проникна в нея, точно когато настъпи нейната кулминация, тя отново извика, а тялото й се опитваше да влезе в унисон с мъжкия ритъм. Тя тържествуваше от близкия допир до здравото му тяло и през цялото й същество премина още една вълна на облекчение. Притискаше се до Райърсън и обвиваше нозе около тялото му. Шепнеше името му, докато той проникваше дълбоко в мекотата на лоното й.

После Райърсън стана по-груб. Изкрещя името й, задъхвайки се от последната атака в тялото й. Той остана долепен до нея, докато бурята в тялото му утихне. После и двамата изпаднаха в топло забвение.

През прозореца проникна лунна светлина, която диреше смарагди, диаманти и злато. В кристално зелените камъни се гонеха пламъчета. На ръката на Вирджиния гривната изглеждаше топла, както никога дотогава.

Райърсън се събуди щом пукна зората на Карибите. Полежа мълчаливо в продължение на няколко минути, усещайки топлото, меко, женско тяло на леглото до себе си и поразителната яснота на бледата светлина от прозореца.

Осъзна, че никога в живота си не беше се чувствал така.

За известно време се впусна във фантазии, представяйки си, че двамата с Джини се намират сами на далечна планета и са единствените същества в този млад и свеж свят, който очаква своите заселници.

Стори му се приемлива идеята да заселят планетата със сладки малки Вирджиния — Елизабет и Ангъс Седрици. Разбира се, за целта щяха да са необходими много усилия и всеотдайност от негова страна. Вероятно щеше да се наложи да прекара повечето време в леглото с Джини, но мъжът прави онова, което се полага. Заселването на планетите е важна работа.

Вирджиния леко помръдна и слънчевата светлина затанцува по гривната върху ръката й. Беше забравила да я свали, преди да заспи. Той лекичко отметна чаршафа до кръста й, за да се наслади на разчорлените коси, закръглените гърди и нежно заоблените й ръце. Усмихна се доволно и някак собственически. В голотата си Джини беше великолепна, негова, само негова разкошна, езическа богиня. Това впечатление се засилваше от блясъка на гривната. Дори само, докато я наблюдаваше, той усещаше възбуда.

Райърсън се върна към събитията от миналата нощ. Най-пълноценната нощ в живота му. Но, никога не беше лягал с толкова добра приятелка преди, помисли си той и се усмихна триумфално.