Джейн Кренц - Радост

Та това е Райърсън, не преставаше да си казва тя. Всичко щеше да бъде наред. Мили Боже, трябваше да е наред. Нямаше да понесе, ако той не останеше доволен.

Райърсън зарови глава да целуне гърдите й и Вирджиния затаи дъх. Харесваше й усещането, когато езикът му докосваше зърната й, но не можеше да се отдаде на сладкото чувство, което то предизвикваше у нея. Беше заета с притеснения за това, което следваше. Стегна се, когато ръката му се плъзна отстрани и достигна бедрото й.

— Джини?

— Да? — Тя се притисна към него и с нокти се зае да бразди раменете му.

— Много по-добре ще се почувстваш, ако се отпуснеш.

— Не мога — изплака тя. — Казах ти, малко съм нервна. Как очакваш да се успокоя?

— Може би по-рано бях прав, като казах, че ми прилича на началото на меден месец. Съвсем започва да прилича на първа брачна нощ. От Викторианската епоха. Какво ще правиш? Ще легнеш и ще си мислиш за Англия ли?

Вирджиния се вкамени. Ако той станеше нетърпелив, или загубеше търпение, тя нямаше никакъв шанс да се справи.

— Няма защо да се ядосваш. Полагам максимални усилия. — Гласът й едва-едва прозвуча.

Райърсън нетърпеливо се размърда и обви с ръце лицето й. По изражението му се четеше загриженост и желание.

— Ти не ме ядосваш. Просто се опитвам да разбера какво, по дяволите, става тук.

— Ние двамата правим любов — припомни му тя през зъби. — Защо не се захващаш със съществената част?

Той я погледна с присвити очи.

— Ще го направя — най-после отвърна той. — Но мисля, че ще стане както аз реша, не ти.

На Вирджиния й се прииска да изкрещи.

— Какво лошо има ако жената е водеща? — предизвика го тя с неестествено писклив глас. — Мислех, че мъжете обичат бързо да свършват.

Той поклати глава и се усмихна едва-едва.

— Повярвай ми, нямам нищо против да си водеща. Но първо трябва да си поговорим.

— Как така да си поговорим? — попита тя в пълно недоумение. — Райърсън, какво правиш?

— Ще ти дам малък урок.

Той хвана двете й ръце и нежно ги вдигна над главата й.

— Чакай. Какво правиш? — В гласа й прозираше тревога.

— Съжалявам, скъпа, но както я караш, ще стигнем до кръв.

Унизена, тя затвори очи, осъзнавайки колко дълбоко е забила нокти в раменете му. Горкият мъж сигурно ужасно е страдал.

— Съжалявам — успя да каже тя.

— Не трябва. — Той внимателно разтвори краката й със свободната си ръка като мушна коляно между бедрата й. — За всичко се намира място и време. Ще стигнем и дотам, когато ноктите ти в гърба ми няма да са проблем. Но първо, трябва да покрием още малко територия.

— Не разбирам.

— Започвам да схващам, че е така. Просто се отпусни, скъпа, и си представи, че правиш проучване за разпространение на информация на служебния си компютър.

— Проучване! — Тя се засмя леко и пресилено.

— Така е по-добре — с одобрение рече Райърсън. Все още държеше ръцете й над главата й. Наведе се да я целуне отново.

Той не бързаше, подканяше я да си припомни целувките, които си бяха разменили. На нея й харесваха, защото бяха безопасни и защото знаеше, че той няма да иска от нея повече, отколкото тя можеше да му предложи.

Вирджиния колебливо въздъхна. Познаваше и обичаше целувките на Райърсън. Наслаждаваше им се без страх. Бавно се поддаде на познатата прегръдка и жадно разтвори устни, когато езикът му се прокрадна в устата й.

Още известно време той не предприемаше друго. Изглеждаше така, сякаш ако продължаваше да я целува цяла нощ щеше да остане съвършено доволен. Вирджиния изстена тихичко и престана да мисли за непосредственото бъдеще. Усещанията се потопиха в море от приятно очакване. Едно дълбоко неспокойствие започна да я овладява.

— Ето това е, скъпа. Това е моята красива, секси Джини. Скъпа, не знаеш какво правиш с мен. Усещам те прекрасно. От седмици мечтая да те имам по този начин.

Той не спираше да й говори така с тих, дрезгав, топъл глас. Тя чу окуражителни и насърчителни думи, но най-много я порази тонът му. Гласът му беше станал плътен от страст. Той отново и отново повтаряше колко много я желае и съвсем подробно й описваше какво щеше да й стори. За своя изненада Вирджиния откликна на обещанието за страст в думите му.

Беше нещо, което никога не беше изпитвала. Отначало колебливо тя остави да избликнат чувствата, които я изпълваха.

В началото просто се остави на течението. Райърсън продължаваше да движи ръце по тялото й и тя усети в себе си нещо горещо и живо. Бавно се потопи в дълбините на тайнствения водовъртеж. Несъзнателно извиваше тяло, несъзнателно търсеща още и още.