Джейн Кренц - Радост

— Няма защо да бързаме. За хиляден път ти го казвам. Трябва да се установим някъде. Защо не тук на Торалина? Освен това, мястото става за добра реколта. Мнозина богати туристи просто си търсят една приятелска игра на покер.

— Има и други острови с казина. По дяволите, дори не ти е необходимо казино. Можеш да играеш навсякъде, стига само да си дискретен.

— Тук ми харесва — настоя Бригман. — Откакто съм пристигнал, не спирам да печеля.

— Но загуби онази нощ, когато игра с Райърсън. Колко точно загуби, Бригман?

— Не толкова, че да те заинтересува — намусено отвърна Бригман. — Само временно отстъпление. Онзи имаше късмет. Понякога се случва. Но той не е истински професионалист. Ще го убедя да изиграем още една игра и ще си върна парите, преди да си тръгне. А сега, ако ме извиниш, няколко човека ме чакат в казиното. Време е да се залавяш с твоята работа, нали?

Отговорът на Ферис заглъхна, тъй като двамата мъже се скриха в храстите.

— Добре — тихо рече Райърсън след няколко секунди.

— Ето я там алеята. Да тръгваме, но не вдигай шум.

— Толкова е вълнуващо — щастливо каза Вирджиния.

— Чудя се дали ние… о, не! — Тя безпомощно извика, опитвайки се да запази равновесие, когато влажната й рокля се закачи за един издаден клон. — Боже, новата ми рокля! Съсипана е.

Райърсън изсумтя една приглушена ругатня и се обърна да освободи скъсаната рокля. Докато се обръщаше, за да й помогне, той механично хвърли поглед в посоката, в която изчезнаха двамата мъже.

— По дяволите. До тук беше разходката ни из храсталаците.

— Защо? Какво има? — Вирджиния проследи погледа му и забеляза Дан Ферис, който сигурно беше стъпил на алеята секунди преди тях. Ферис се спря за миг и погледна назад през рамо, когато дочу стъписания й вик. Погледът му беше насочен директно към нея.

— О, Боже. Е, няма как. Пораженията не са кой знае какви. Не е като да съм гола. — Тя се усмихна и помаха с ръка към Ферис, който отривисто кимна и се скри зад един завой. Бригман вече беше изчезнал.

— Не е като да си гола. — Райърсън освободи плата. — Но е следващото най-хубаво нещо. Добре, че Ферис беше далеч, иначе щяха да му изтекат очите. Всеки мъж може да види едва ли не всичко под тази материя.

Вирджиния сбърчи вежди като разбра накъде гледаха очите на Райърсън.

— Само мъж с изключително силно нощно зрение би могъл да види всичко.

— Аз сигурно имам изключително силно нощно зрение.

— Или е това, или въображението ти е прекалено развинтено. Знаеш ли, не подозирах, че тези двамата се познават — отбеляза Вирджиния, когато Райърсън я избута от храстите.

— Аз също. — Гласът му звучеше замислено. — Чудя се защо се разкарваха в градината наоколо? — после тонът му се промени. — Хайде, да си вземем един горещ душ. Ще настинеш.

— Как така?

Райърсън се усмихна ехидно и нарочно сложи пръст върху твърдото й зърно.

— От моето страхотно нощно зрение.

Райърсън успешно отклоняваше предложението на Бригман за игра на покер до последния ден на ваканцията. За разлика от първата нощ не изпитваше никакво изкушение да играе. След като спечели гривната, Райърсън беше повече от доволен. Бригман имаше право. Райърсън не беше истински картоиграч. Просто онази нощ имаше късмет. Сега късметът му лежеше другаде.

През последната нощ на престоя им Вирджиния изпитваше угризения. Тя грижовно докосна гривната, когато двамата с Райърсън излязоха на дансинга. После погледна към казиното, където Бригман играеше карти.

— Смяташ ли, че гривната наистина е семейна реликва? — попита тя.

— Може да е реликва на някой от семейството, но залагам „Енергийни Системи Мидълбрук“, че не принадлежи на семейството на Бригман.

Убедителният му отговор накара Вирджиния да се успокои.

— Сигурен ли си?

— Защо ще кръстосва Карибите с такава ценност? Джини, този човек е професионална акула. Той е спечелил гривната от някого другиго. А сега е наша. Съдба.

Тя въздъхна с облекчение и погледна красивите камъни.

— А сега е наша — повтори тя.

Райърсън проследи погледа й и се усмихна.

— Мисли за нея като за сувенир, който бележи началото на нашата любовна връзка.

Вирджиния сведе поглед към скъпоценните камъни, които блестяха на ръката й. Когато вдигна глава, усмивката й не изглеждаше толкова сигурна.

— Чудя се дали нещата ще са същите, когато утре се приберем у дома.

Собственическото удоволствие, което тлееше в погледа на Райърсън, докато гледаше гривната, помръкна.