Джейн Кренц - Радост

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Тя неспокойно се размърда в обятията му.

— Не знам. По някакъв начин всичко тук на Торалина изглежда толкова различно. Ти сам каза, че сякаш сме двама различни човека в един различен свят. Чудя се дали ще продължи и след завръщането ни в Сиатъл.

Райърсън обви с ръце шията й и с пръсти повдигна лицето й, за да се срещнат погледите им. Неговият беше напрегнат и изпълнен с пулсираща енергия.

— Ние сме същите онези двама души, които бяхме, преди да напуснем Сиатъл. Единственото нещо, което се промени тук на Торалина, е, че започнахме да спим заедно. Бързам да ти кажа, че това няма да се промени, когато се върнем в Сиатъл.

Райърсън се събуди час преди изгрев — слънце. Не сиянието на небето прекъсна чувствения му сън, където се любеше с Вирджиния. А тихият шум от стъпки по пода във външната стая. Някой се беше вмъкнал в апартамента. Настъпи пълна тишина.

Бавно и тихо Райърсън се изправи в леглото. Вирджиния сигурно го усети, защото се размърда и започна да отваря очи. Той сложи длан върху устните й. Клепачите й тревожно премигнаха.

В стаята беше достатъчно светло и тя видя мълчаливото поклащане на главата му в знак на предупреждение. Стоеше неподвижна и само го гледаше напрегнато. Стана му ясно, че е разбрала знака му.

От другата стая отново се чу лек шум. Този път и Вирджиния го чу. Скова се, но нищо не каза, когато той отмести ръка от устата й.

Като й даде знак да не мърда Райърсън бавно се измъкна от леглото и стана. Както си беше гол, тръгна към открехнатата врата към другата стая. Надникна през процепа и видя лъч светлина от малко фенерче. Появи се фигурата на човек. Доколкото виждаше, натрапникът не беше въоръжен.

Райърсън протегна ръка към тоалетната масичка. Напипа туристическия сешоар на Вирджиния. Не беше кой знае какво, но само това имаше на разположение. Все някак щеше да успее да нанесе удар с твърдия пластмасов отвор на сешоара. Понечи да отвори вратата внимателно, когато чу, че в другата стая се затвори чекмедже.

Райърсън не беше забелязал оръжие, но като скочи от вратата, със закъснение си помисли какво ли щеше да прави, ако мародерът извадеше нож. Фактът, че предприемаше атака, без дори да е облякъл бельото си, пречеше на концентрацията му.

Мисълта, че човекът в другата стая можеше да го подмине и да нападне Вирджиния, силно го мотивираше.

Силуетът до писалището се извърна със свистене и изненада, когато Райърсън нахлу през вратата. Мародерът имаше чорап на лицето. Инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази от нападателя си, но после се втурна към вратата.

Райърсън го следваше по петите, но само за секунда го изпусна. Онзи се шмугна през вратата, и изчезна в тъмната градина.

Райърсън беше по средата на пътя към вратата, когато някакво движение на прага на спалнята го накара да се закове на място. Вирджиния стоеше там, а очите й тревожно се бяха разширили. В едната си ръка стискаше обувката си с висок ток. Тя също беше гола като се изключи гривната на китката й, която излъчваше отблясъци. Както обикновено, беше настояла да си легне с нея.

— Обади се на рецепцията — лаконично заповяда Райърсън. — Накарай ги да извикат полиция. — Той не дочака отговор.

След малко Райърсън се отказа да гони мародера в градина. Изгуби жертвата си почти веднага. Онзи бързо потъна в гъстите шубраци, които растяха около хотела. Но суматохата бе забелязана от млад мъж в бяла хотелска униформа, който явно се прибираше след изпълнение на късна нощна поръчка на рум сървис.

— Нещо против да ми дадеш една салфетка? — мрачно попита Райърсън, когато младият мъж зяпна стъписано.

— Разбира се, господине. — Младежът тутакси възвърна самообладанието си. Очевидно се занимаваше с курортен бизнес достатъчно дълго и знаеше, че от гостите може да се очаква всичко. Той усърдно измъкна една голяма розова кърпа от подноса и я предложи на Райърсън с подходящ жест.

— Благодаря. Апартамент 36. Предай на рецепцията да добавят няколко долара към сметката ми за твоя бакшиш. — Райърсън се обърна и се върна в стаята като дискретно придържаше кърпата отпред, а сешоарът висеше на една страна. Най-важното нещо сега, помисли си той, беше да се държи нормално и невъзмутимо.

От полицията на Торалина изразиха искрено съжаление за инцидента, но не успяха да направят нищо. Такива неща се случвали от време на време, обясниха те с прискърбие, съвсем скоро имали неприятности с цяла тумба мародери в хотела. Вероятно се касаело за безработен рибар или работник от фермите, пийнали си малко повече ром или текила, преди да съберат кураж да тръгнат из хотелските стаи, където нощували богатите хора от щатите. Разбира се, полицията щяла да ги държи под око, но тъй като нямали никакво или почти никакво описание на мародерите, те не можели да направят кой знае какво и т.н. и т.н.