Джейн Кренц - Радост

— Разликата е следната. Когато аз се отегча от дадена ситуация, аз се измъквам от нея възможно най-бързо. А щом нещо е дяволски досадно, търся начин да поправя нещата. Специално този проблем може да се разреши като се съберем да живеем заедно.

Сега Вирджиния го гледаше внимателно.

— Искаш да се опитаме да заживеем заедно?

— Поздравления. Започваш да схващаш — отвърна той.

Докато келнерът сервираше салатата, той я наблюдаваше как премисля думите му.

— Но съжителството не прилича ли много на брак? — най-после проговори тя. Не бързаше да хване вилицата си, след като келнерът се отдалечи.

Райърсън усети посоката на мислите й. Беше избързал с въпроса. Ако знаеше колко много му се иска тя да се премести при него, Вирджиния би се ужасила. Той потърси начин да й вдъхне увереност.

— Вирджиния — започна Райърсън с тържествен тон, който използваше, когато продаваше дизелови двигатели на неуверени клиенти, — съжителството не е като брака. Има няколко от предимствата на брака, но…

— И всички недостатъци — бързо довърши тя.

Той се намръщи.

— Не е задължително.

— Опитвал ли си с някоя друга?

— Ами, не, но е лесно да се предвиди, че нещата ще тръгнат добре при такива хора като нас.

— Не виждам никаква разлика от брака — настоя тя.

Райърсън започваше да губи търпение, твърде рядко за него състояние.

— Умишлено се държиш упорито. Виждам, че си любопитна. Довери ми се. Съжителството е диаметрално противоположно на брака между двама.

— Не виждам как. — Тя махна с ръка отчаяно и се облегна напред. — Помисли си. Съжителството включва всичко от общите разходи до роднините. То означава да разпределяме задълженията, кой ще пере мръсните дрехи тази седмица и кой ще мие банята. То означава всяка сутрин да закусваме заедно. То означава да ползваме една и съща тоалетна, за Бога. Осъзнаваш ли за какво става дума? Аз ще заема половината от чекмеджетата ти. Ще оставям в мивката мръсни чаши от кафе. Ще напълня банята с моите шампоани, козметика и дезодоранти. Съжителството не е като да живеем в една стая на Торалина. Много по-сложно е.

Райърсън едва не се изсмя на френетичното изражение на лицето й. Спря го единствено мисълта, че тя е толкова сериозна.

— Тази идея наистина те травматизира, нали?

Тя се облегна на стола си, погледът й остана бдителен.

— Намирам го за много неразумно. Противоречи на онова, което решихме, че търсим в нашата връзка.

— Може да противоречи на онова, което ти си решила, че търсиш в тази връзка, но мен не ме притеснява ни най-малко. Помни, че аз нямам предразсъдъци към брака като теб.

— Точно така. Според теб това е удобна уговорка с удобния човек, нали? — рязко отвърна тя. — Сигурно така приемаш и съжителството. Смяташ, че ще е удобно. Но вероятно няма да се получи така. Всички проблеми ще излязат на повърхността. Всички незначителни детайли, които пренебрегваме, докато сме любовници, ще се превърнат в съществени проблеми, ако заживеем заедно. И някои от тези дреболии могат да се окажат по-важни, отколкото си представяш. Възможно е да не съумееш да ги понесеш.

Той не бързаше. Временно отстъпи.

— Джини, искам само да те помоля да си помислиш. Гарантирам ти, че няма да е същото като да си омъжена. Поне няма да има формално обвързване. По никакъв начин няма да си поставен в капан. Нещата ще станат постепенно. Ако искаш, ще те оставя сама да се убедиш стъпка по стъпка.

— Как? — подозрително попита тя.

— Не е задължително да се преместваш веднага — уговаряше я той. — Ще го направиш на етапи. Опитай се да прекараш част от следващата седмица тук в града с мен и така ще разберем как вървят нещата.

— Но нещата вървят толкова добре и сега — изплака тя. — Сега сме щастливи.

— Мислиш ли, че съжителството наистина ще развали отношенията ни? — Тиха нервност се прокрадна в гласа му. Беше толкова уверен, че може да се пребори със страховете й.

— Не знам — прошепна тя.

Той осъзна, че самата мисъл я плаши до смърт. Много повече, отколкото той си беше представял. По дяволите, а още дори не беше намекнал за брак. Досега си мислеше, че противопоставянето й срещу брака е дреболия, с която лесно ще се справи чрез малко доверие, страст и време.

Дългосрочният му план беше да й внуши идеята за брак бавно, като първо заживеят заедно, за да отстрани старите й страхове. Представяше си, че страстта, която пламтеше между тях, щеше да му послужи за целта. Времето щеше да свърши останалото. Сега не беше толкова сигурен. Страхът я сковаваше.