Джейн Кренц - Радост

— Може би си прав — прошепна тя замаяно в устните му, когато най-после той вдигна глава. — Може би това е езикът, който и двамата разбираме.

Тялото му беше твърдо и опнато до нейното. Тя усети пръстите му около раменете си.

— Не си въобразявай, че можеш да ме разсееш чрез секс всеки път, когато сме на ръба на спор около нашето бъдеще — дрезгаво я предупреди той.

Тя поклати припряно глава.

— Не съм го искала. Освен това, ти прекъсна разговора преди минута.

— Вярно. Просто си помислих, че трябва да те предупредя, че ще се върнем към него рано или късно.

— Но не веднага? — обнадеждена попита тя.

— Точно в този момент — рече той, — на преден план са други приоритети. — Той я вдигна на ръце и я понесе по коридора към спалнята.

Няколко часа по-късно Вирджиния се събуди, изгаряща от жажда и със силно главоболие. Първата й мисъл беше, че сигурно е прекалила с пиенето на вечерята. Полежа известно време, опитвайки се да разбере защо стаята й се струва непозната.

Стомахът й къркореше. При спомена за двете чаши вино, които беше изпила, направи гримаса. Главоболието и гаденето в никакъв случай не се дължаха на прекаляване с пиенето.

Тя неспокойно обърна глава на възглавницата, раздразнена, че нормалните очертания на спалнята й все още не си идваха на местата си. Може би сънуваше.

Беше й горещо. Вечерта не беше много топла. Вирджиния отметна чаршафа с одеялото. Трябваше да отвори прозорец.

Едва когато се опита да седне, тя започна да осъзнава, че нещо наистина не беше вред. Виеше й се свят. Едва не колабира, когато се изправи на крака. Тя усети килима върху пода и разбра, че не беше същия като в нейната спалня. После видя тежкия, тъмен силует в леглото.

Намираше се в спалнята на Райърсън.

Успокоена, че най-после разбра какво не е наред, Вирджиния наостри сетивата си и тръгна към прозореца. Чудеше се как спи Райърсън в такава горещина.

По средата на стаята стомахът й даде предупредителни сигнали. Тя се поколеба за миг и смени посоката. Тръгна към банята. Всичко по реда си. Гадеше й се зверски.

Гадене. Тя беше болна. В стаята не беше прекалено горещо, а нея я тресеше. Обзе я ужас. Не можеше да се разболява. Не и тук. Джак не обичаше, когато тя боледуваше. Вирджиния се заклатушка към банята и затвори вратата след себе си. Едва се добра до шкафа.

След няколко минути спазмите преминаха. Треперейки, тя се хвана за мивката, изплакна уста и се опита да проясни сетивата си, да размисли.

Трябваше да се махне от апартамента на Райърсън. Не можеше да му позволи да я вижда в такова състояние. Ако я видеше такава, той щеше да се отврати, също като Джак.

Това беше една от многобройните причини, които я спираха да поеме риска да живее с него, помисли си Вирджиния, докато се опитваше да се добере до вратата на банята. Това нелепо нейно заболяване щеше да развали всичко.

Тя трескаво се огледа с мисълта, че трябва да се измъкне от къщата. Трябваше да се върне в уюта на безопасния си дом, където можеше да боледува, без да се тревожи как ще реагира Райърсън.

Болката в главата се засилваше, но поне гаденето в стомаха изглеждаше овладяно. Само ако можеше да не е толкова горещо и замаяно. Вирджиния полагаше неимоверно усилие на волята по обратния път към спалнята, за да намери дрехите си. Райърсън не помръдваше в леглото. Спеше като мечка зимния си сън.

Във всекидневната тя съсредоточи всички сили в обличането. Не беше лесно. Пръстите й трепереха, непрестанно внимаваше да не изгуби равновесие. Сякаш никога нямаше да вдигне ципа на роклята си.

Когато привърши, Вирджиния стоеше задъхана, опитвайки се да нормализира дишането си. Поогледа се с мисълта, че трябва да остави някаква бележка. На сутринта Райърсън щеше да се събуди и да се чуди къде ли е отишла.

На слабата светлина от прозореца тя съзря кубче листи и химикалка до телефона. Включи лампата и се взря в хартията, опитвайки се да събере мислите си. Доста време не успя да съчини нищо. След неистова концентрация, тя написа:

Скъпи Райърсън, наложи се да се прибера у дома. Ще ти се обадя.

Не беше кой знае какво, но Вирджиния успя да съчини само това. Изключи лампата и се запъти към вратата. Когато влезе в коридора се сблъска с огромен, топъл, неподвижен обект. Беше гол и съвсем очевидно от мъжки пол.

— Отиваш ли някъде? — попита Райърсън иронично.

Вирджиния едва не изгуби равновесие. Тя стисна ръката му, за да не падне. Той не направи опит да й помогне. Тя тутакси го пусна и се облегна на стената.