Джейн Кренц - Радост

Тя се поколеба, после се облегна на възглавницата и затвори очи. Спомни си колко зле се чувстваше през нощта и колко умело се беше справил той с положението. Точно по същия начин би действала и тя, ако ролите им бяха разменени. Двамата си приличаха в толкова много неща.

— Да — тихо се съгласи Вирджиния, — започвам да го съзнавам.

Настъпи дълга тишина. После Райърсън спокойно каза:

— Когато се почувстваш по-добре, ще поговорим за подробностите около преместването ти при мен.

В съзнанието си Вирджиния си представи как гостоприемно се отваря вратата на златна клетка. Може би ще се получи, помисли си тя за първи път. Райърсън беше различен. Вероятно, тя само допускаше, че може да поеме риска да живее с него.

В края на краищата, ако нещата не потръгнеха добре, и двамата бяха свободни. Може би сгреши като се противопостави на идеята му за съжителство. Може би съжителството съвсем не е едно и също с брака.

Или пък е?

Вирджиния заспа с този въпрос в мислите си. Райърсън дълго седя и я наблюдава със замислен поглед.

Все още беше шокиран от спомена за това как се почувства рано тази сутрин, когато внезапно се събуди и разбра, че тя се опитва да се измъкне от къщата. Ярост и болка се бореха в него в този момент. Несъмнено Вирджиния беше типичен пример за синдрома „колкото повече го биеш, толкова повече те слуша“. Но тя щеше да измине целия труден път.

Той тихо събра чаените чаши и понечи да излезе от спалнята. Беше стигнал до средата на стаята, когато видя, че дамската чантичка на Вирджиния лежеше отворена на нощното шкафче. Отвътре проблесна синият пламък със златни нишки и Райърсън се усмихна. Тези дни гривната беше неотлъчно с тях. Тя символизираше нереалния свят, който двамата откриха на Торалина.

За късмет, скоро щеше да стане символ и на действителността, която щяха да открият тук в Сиатъл. За късмет ли? По дяволите, късметът му работеше, откакто в онази нощ застана на прага на Вирджиния. Той беше набрал скорост вече. Нищо не можеше да го спре.

Вирджиния се събуди около обяд и й стана съвсем ясно, че ще живее и ще се храни в друг ресторант. Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти и откри, че стомахът й почти е оздравял. Дори главоболието беше изчезнало. Помръдна пръстите на краката си и й се прииска да вземе душ. Тази мисъл беше достатъчна, за да я извади от леглото.

Като се изправи, откри, че не е толкова стабилна, колкото предполагаше, но ако не друго поне състоянието й беше се подобрило. Тя тръгна към коридора към банята, изхлузи нощницата си и се мушна под горещата струя.

След минута вратата към душа се отвори и Райърсън надникна любопитно. Плъзна поглед по пищните й мокри форми и в очите му се появи лека усмивка.

— А може би това означава, че си готова за сурови стриди и пържола тартюф?

Вирджиния се усмихна.

— Не съвсем. Не мисля, че ще се оправя за партито на семейство Андерсън утре вечер. А днес ще съм на супа и солени бисквити.

— Ти си късметлийка. Специалист съм в тази област. Предполагам, че интересът ти към храната означава, че нямаш грип.

Вирджиния поклати бързо глава.

— Не. Сигурно е било хранително натравяне.

— Е, не бъди толкова доволна от себе си. Никъде няма да ходиш — мрачно я предупреди Райърсън.

Тя впери поглед в него.

— А това какво означава?

— Че ще останеш при мен още една нощ.

Звучеше изключително убедителен. Вирджиния си призна, че тази идея не я разстрои много. Пък и беше краят на седмицата.

— Защо? — предпазливо попита тя.

— За да те наблюдавам — с лукава усмивка отвърна той. — Отблизо.

Тя продължи да гледа към вратата към душа, докато той силно я затвори след себе си. Нещата се случваха, помисли си тя. Бавно, неизбежно, тя ставаше част от живота му, а той част от нейния. Това не беше измисленият свят на Торалина, където тя се чувстваше различно. Това беше действителността и Вирджиния трябваше да се изправи лице в лице с факта, че Райърсън е прав. Нямаше как любовната им връзка да остане безопасна и нереална. Той беше твърде реален, за да го счита за любовник от романите.

Този следобед Вирджиния откри, че е наистина приятно Райърсън да я обгрижва. Той отиде на пазар в „Пайк Плейс Маркет“ и й донесе цветя и хранителни продукти. Приготви супа и със замах й я поднесе. Играха шах, той я остави два пъти да спечели. През нощта не се опита да я люби. Разбираше, че тя се е възстановила, но все още чувстваше умора от изпитанието и само я прегърна в обятията си, докато тя заспа.