Джейн Кренц - Радост

— Не ми викай. Опитвам се да водя разумен разговор с теб. В края на краищата и за двама ни решението е съдбоносно.

— Разумен. Наричаш доводите си разумни? Доводите ти против съвместното ни съжителство не струват и пукната пара, както и мъртвият ти съпруг. Зарови ги, госпожо, и доводите, и него.

Неговата настъпателност я разтревожи. Тя направи още една крачка назад.

— Моля те, Райърсън, за мен това е важно решение. Бих се радвала, ако…

— Ако аз какво…? Ти дам още малко време ли? Забрави. Искам отговор, и то веднага. — Той направи още една крачка към нея.

Вирджиния изгуби търпение.

— Какво, по дяволите, ти дава право да ме притискаш по този начин?

— Тази вечер не ме интересуват никакви права. Ще те притискам, колкото се налага, докато не получа отговор. Хайде, малка страхливке, кажи ми, че ще дойдеш да живееш при мен.

— Не съм малка страхливка! — извика тя точно, когато сандалът й с висок ток се подхлъзна на един обрасъл с мъх камък на ръба на езерото. — Освен това, не сме… О, не — Тя изгуби равновесие и ужасена се хвана за близкия храст, който тутакси изпращя в ръката й. В следващата секунда цамбурна в езерото.

— Вирджиния. — Райърсън скочи във водата и нагази след нея, без да го е грижа за обувките и скъпия костюм. — По дяволите, добре ли си?

Вирджиния изплю едно листо от лилия и яростно го погледна.

— Не, не съм добре. Водата е ледена. — Тя не пое протегната му ръка и се опита да стъпи на дъното. Роклята й беше подгизнала. — Виж какво направи!

— Какво направих аз? — Той стоеше до колене във водата и гневно я наблюдаваше. — Не съм виновен аз. Ако толкова не настояваше да отговарям на въпроса ти, това нямаше да се случи.

— Така ли? Е, нека ти изложа моята гледна точка — изсъска тя. — Ако не беше толкова напорист и настоятелен, нямаше да сме тук целите вир-вода. Дори не ми даде възможност да отговоря на въпроса ти, както се полага.

— Е, какъв е отговорът ти? — изрева той.

— Отговорът е да.

В продължение на трийсет секунди Райърсън се взираше в нея безмълвно. Най-после проговори:

— Сериозно ли говориш? Без повече спорове? Ще живееш с мен?

— Ако преди това не умра от пневмония — тросна се тя.

— Джини! — Той прегърна мокрото й тяло и я целуна горещо и яростно. — Джини, скъпа, кълна се, че няма да съжаляваш. Ще се получи, ще видиш.

Тя се разтопи в обятията му и обви с ръце шията му.

— Както кажеш, Райърсън.

— Това е думата ми. — Той отново я целуна настървено, а после отстъпи и й се усмихна чаровно, секси и някак лукаво. — Хайде, да се прибираме у дома. Имаме идеално извинение да си тръгнем. Цялата си вир-вода. — Той съблече сакото си и го метна на треперещите й рамене.

Тя бързо кимна.

— Така си е. Умирам от студ. Можем да се промъкнем около къщата, за да не ни види някой.

— Никъде няма да се промъкваме — заяви Райърсън. — Ще се върнем в къщата и ще кажем довиждане на домакините, както подобава.

— Райърсън? Сериозно ли говориш? Погледни ме, на нищо не приличам. А ти си мокър до колене. Какво ще си помислят хората?

— Че сме двойка страстни любовници, които се опитаха да избягат в градината за бърз сеанс, но вместо това паднаха в езерото.

Вирджиния тихо се засмя.

— Не бъди глупав, Райърсън. Никой няма да повярва. Ние не сме от тези хора.

— Така си мислиш ти. Веднъж завинаги ще отговорим на въпросите, които цяла вечер задават. След този случай никой няма да има съмнение, че сме сериозни един към друг. Така ще разберат.

Час по-късно Вирджиния се беше свила в леглото на Райърсън. Той изключи осветлението и се мушна до нея. Тя го погледна с обвинение.

— Накара ги да си мислят най-лошото, Райърсън. Нарочно го направи. Чух те как разказваш на госпожа Андерсън за нашата малка баня в езерото. Накара я да повярва, че толкова съм била отдадена на страстта, че съм повлякла и теб.

— А не е ли доста близо до истината? — Той се усмихна доволно и се доближи до нея.

— Никак даже. Паднах, защото спорехме, не защото се любихме.

— В известен смисъл правехме любов — информира я той.

— Как така?

Той се наклони към нея и с крак заклещи нейния. После прегърна лицето й.

— Казваш, че ще поемеш риска да живееш с мен. Приемам това за любовен акт.

— Любовен акт. — Думите увиснаха помежду им. Вирджиния ги вкуси с езика си и беше сигурна, че Райърсън ги чува как ехтят в стаята.

Любовен акт. Колко много неща означаваха тези думи. Например, евфемизъм за правене на секс. Но означаваха още и истински и взаимни чувства. До този момент двамата с Райърсън внимателно избягваха да използват думата „любов“ дори и двусмислено. Сега тези две думи горяха помежду им.