Джейн Кренц - Отдаването

— И аз исках това да кажа — намеси се един от приятелите на Мървейл. — Мис Хънтингтън е една много порядъчна дама. Тя танцува с мен на първия ми бал, когато бях така дяволски притеснен и се чувствах на подиума като пълно магаре. След няколко танца с нея добих сигурност и след това нямах никакви проблеми с танцуването.

— Тя беше изключително добра със сестра ми — добави Мървейл. — Бедната Лусинда бе поразена от най-неприятната форма на срамежливост, когато направи първия си дебют преди около година. Направо казано — скована от страх. Но мис Хънтингтън я взе под крилото си и й показа как да се държи в обществото. Майка ми беше безкрайно благодарна. Мога да ви кажа, като приятелка на мис Хънтингтън, Лусинда скоро получи няколко прекрасни покани.

— Еджуърдс веднага изчезна, нали? — отбеляза оживено друг млад мъж. — Аз бях дочул, че той не е почитател на честните игри каквито и да са те.

— Сигурен съм, сър — каза Мървейл бавно, — че Еджуърдс ви е доста ядосан заради тази малка сцена на масата за карти преди известно време. Всеки знае, че вие сте прекалено добър играч, за да изпуснете случайно цялото тесте карти на земята. След като поискахте ново тесте и започнахте да печелите, всички се зачудиха на предишния невероятен късмет на Еджуърдс. Беше му много трудно да се включва в игрите тези дни. Няма да се учудя, ако се пусне слух, че ще го изхвърлят скоро от клуба.

— Интересно — Лукас кимна рязко към двамата млади мъже. — Моля да ме извините, аз трябва да тръгвам.

Не след дълго той слезе по стъпалата на входа на клуба и направи знак на най-близката карета. Вътре се отпусна на седалката и дълбоко въздъхна. Имаше нужда да помисли. После мързеливо се прозя и се загледа навън в нощта. Играта, която играеше с Виктория, ставаше изключително опасна. Освен рисковете от техните среднощни приключения, сега съществуваше една огромна заплаха за нейната репутация. Да убие Еджуърдс на думи, не бе достатъчно, за да спре мълвата, след като веднъж е тръгнала. Лукас си помисли мрачно, че не може да си позволи да нарани Виктория. Нещата бяха стигнали до много сериозен етап. Те се ухажваха при нарастващия риск да ги открият с всяко тяхно нощно излизане и всеки път бяха забелязвани заедно на партита или в парка, чешейки по този начин хорските езици. Лукас познаваше Виктория достатъчно добре, за да осъзнае, че дори ако той откаже да я придружава в забавленията, тя вероятно ще намери начин да излиза сама. Бе станала прекалено сигурна в собственото си превъплъщение в мъж. Съществуваше още една възможност. Ако той откажеше, тя можеше много лесно да си намери друг придружител, а това беше най-непоносимата мисъл.

Лукас разсеяно разтриваше крака си, докато мисълта му логически проследяваше всички обстоятелства. Беше ясно, че опасното ухажване трябваше скоро да приключи. Единствено разрешение бе да се ожени за Виктория колкото се може по-скоро. Неговите нерви не издържаха вече на това диво, безразсъдно среднощно ухажване.

Два дена по-късно Лукас бе скръстил ръце на гърдите си и с усмивка изпращаше гримаси на Виктория, която неспокойно пак се бе преместила на съседното място. Тя се преструваше, че не забелязва неговия увещателен поглед, докато прикриваше гънките на полата си.

До Виктория седна Клео Нетълшип, погълната от оратора, самия сър Алистър Уинтроп, който изнасяше една предизвикваща интерес лекция на тема: „Изброяване начините на отглеждане на елда“. Лукас най-накрая намери лекцията за интересна. Той вече правеше планове да засее някои от полетата на Стоунвейл с елда. От нея се правеше отличен фураж за едрия добитък и овцете, а според Уинтроп често се консумирала от хора на континента. Разбира се, всеки знаеше, че хората на континента биха могли да ядат всъщност всичко. Все още съществуваха периоди, когато в цяла Англия не достигаше пшеница и елдата можеше при непредвидени обстоятелства да осигури на хората зърно.

Виктория започна да потропва нетърпеливо с обувките си. Лукас знаеше, че не трябва да е толкова твърд с нея. Съзнанието й очевидно бе заето с други неща този следобед и той беше съвсем сигурен, че знае какво я кара да бъде така неспокойна.

Лукас бързо скри самодоволната си усмивка. Нямаше абсолютно никакво намерение да улеснява дамата. Сега, след като я бе оплел в мрежата си, тя трябваше да се потруди още малко, за да извлече полза.

За момент си позволи да го завладеят спомените за нейната сладка страст, но като усети слабините си напрегнати, бързо насочи цялото си внимание към оратора. Уинтроп беше потънал в обяснения за различните начини на наторяване на елдата.