Джейн Кренц - Отдаването

— Вие сте прекалено любезен, милорд.

Той трепна, като че ли нейният език като острие се вряза в убежището му.

— Започвам да си мисля, че си играеш с мен, Лукас.

Лицето му почервеня. Той не трябваше да забравя никога, че тази жена е прекалено проницателна.

— Ще направя всичко възможно да бъда в градината ти в определеното време. Сега, ако ме извиниш за момент, виждам Тотингам ей там, в ъгъла. Той обеща да ми заеме един екземпляр на „Естествената история и старините на Селборините“ от Уайт. Откакто ми спомена за нея, имам желание да я прочета.

— Няма нужда да притеснявате Тотингам с молбата си, милорд — каза Виктория ледено. — Ако се постараете да спазите уговорката си с мен тази вечер, ще ви позволя да вземете моята книга.

Той се намръщи.

— Виктория, скъпа, да не би случайно да се опитвате да ме подкупите?

Тя се обагри в цвят, доста по-тъмен от розов, завъртя се и тръгна да търси леля си.

Когато Лукас прескочи градинската стена, той видя, че тя го чакаше в сянката на едно дърво. Главата й бе загърната с елегантна призрачна качулка, а тялото й се криеше под червенокафява пелерина от кадифе, обшито по ръкавите с жълт сатен. Тя беше облечена с тази пелерина по-рано тази вечер, още на бала у Фокстънови.

Той скочи внимателно на земята, като пое цялата тежест на десния си крак, а левия използваше за баланс. Но въпреки че беше внимателен, почувства остра болка в болния си крак. Катеренето по градински стени не беше работа за него.

Лукас се изправи, като леко масажираше старата рана, и се почуди как се бе подлъгал да танцува толкова дълго по Виктория. Беше се оставил дамата да го води във вихъра на танца.

Вече беше време да я заведе в леглото и да я направи своя. Естествено, той предпочиташе първо да се ожени за нея, но пресмяташе и тази възможност, тъй като щеше да вземе това, което можеше за момента. Само при мисълта, че може да изкара една приятна нощ в леглото с Виктория, вместо да обикаля с каретата и да се друса с болка, бе достатъчна, за да излекува крака му и да му внуши, че леглото е трамплинът, който води към венчавката.

— Лукас? — гласът й прозвуча много тихо, когато той тръгна напред по мократа трева. Тя разкри забуленото си лице и го погледна мило, почти срамежливо, а сърцето й се свиваше.

Той въздъхна и пъхна ръцете си под качулката, за да я погали. Без да каже нито дума, наведе жадно глава, за да пие от устните й. Когато я пусна накрая, цялото му тяло бе изпълнено с желание.

— По дяволите! Беше ми твърде тежко да ви гледам как танцуват един след друг мъжете с вас тази вечер у Фокстънови — измърмори той.

— Лукас, моля ви, не трябва да ме целувате така. Няма време. Леля ми ще бъде вкъщи много скоро. Аз й казах, че имам главоболие, когато напуснах Фокстънови, и когато се прибере у дома, вероятно ще дойде първо в моята стая, за да види как съм.

— Кое е това толкова важно нещо, заради което сме отново заедно тази вечер и рискуваме репутацията ти, Вики?

Тя стегна още по-здраво кадифената пелерина около себе си и го погледна смело в очите, като само луната озаряваше лицето й.

— Мислех, че ще ми е лесно да го кажа, но открих, че не е толкова просто.

Той искаше да я сграбчи в прегръдките си и да я увери, че няма нужда да казва каквото и да е, но се овладя. Тя сама трябваше да го направи. „Стратегия“, сурово си припомни той. И за двамата беше много по-добре, че тя сама планира любовта, вместо той да я прелъстява.

— Слушам ви, мила.

— Твърде много мислих, милорд — каза Виктория и изправи брадичката си.

— Това не винаги е хубаво. Понякога твърде многото мисли объркват познанието.

— Е, моето вече е объркано — тя се отдръпна и тръгна по мократа трева. Изглежда, не усещаше, че пантофките й са от сатен. — Премислих го много пъти. Уверена съм, ще разберете, че това е тема, която не мога да обсъждам с никой друг, дори с моята леля.

— Разбирам — отвърна той окуражен. — Има неща, които не можем да обсъждаме дори с най-близките си.

— Да, точно така — тя се обърна и закрачи в обратна посока. — Вярвам, че съм ви казала, че нямам намерение да се омъжвам.

— Няколко пъти.

— По-късно открих, че нямам нищо против… една романтична връзка с мъж.

— Разбирам.

— Радвам се, защото това е трудно да се изрази с думи — тя отново се обърна и закрачи по пътеката напред-назад. — Спомняте ли си какво се случи онази вечер в каретата, след като напуснахме „Зеленото прасе“?

— Да, много добре.