Джейн Кренц - Отдаването

Тя скри главата си още по-навътре в качулката.

— Бях учудена, че връзката между една жена и един мъж може да бъде толкова силна и хубава.

— Радвам се, че преживяното е било приятно за вас — той скри задоволството си.

— Приятно! — тя се завъртя, за да го погледне. Очите й блестяха на бледата светлина. — То беше нещо повече от приятно, милорд. Понякога беше твърде страшно, но много, много вълнуващо. В действителност — твърде впечатляващо и пленително.

Нейната изключителна откровеност го озадачи.

— Вие ме ласкаете.

— Ни най-малко, Лукас. Мислих твърде много и реших, че искам да повторя преживяното. В действителност реших, че желая да разкрия напълно това изживяване. Разбира се, като научно изследване.

— Научно изследване… — повтори той тихо. — Предполагам — нещо като събиране на бръмбари.

— Предполагам, че може и така да се каже.

— Ще ме сложите ли на показ в кутия, когато приключите с вашите научни изследвания?

Виктория се намуси скрита под качулката.

— Лукас, как смеете да ме дразните! Аз съм напълно сериозна.

— Да, виждам.

— За да съм напълно ясна, знайте, че искам да установя с вас романтична връзка, подобна на тази, която Изабел Рикот е установила със своя приятел Еджуърдс.

— Мили Боже! Искрено се надявам да не е така.

Виктория се обърна към него шокирана и озадачена.

— Вие не ме желаете?

Той моментално разбра как тя бе изтълкувала думите му. Тръгна напред, обгърна я с ръцете си плътно и впи устните си в нейните с такава страст, че тя потрепера. Накрая, когато я пусна, той хвана главата й с двете си ръце и погледна към нея, като знаеше, че силата на желанието му се излъчва от очите му.

— Желая ви повече от всичко, което съм желал на тази земя. Никога не забравяйте това, Виктория. Обещайте ми, че каквото и да се случи, никога няма да забравите това.

Тя обви китките на ръцете му със своите пръсти и се усмихна развълнувана.

— И аз ви желая, Лукас. Никога не съм изпитвала по-силно желание от това към вас. Моля ви, ще ме любите ли?

— Вики! О, Вики, моя мила, капризна, страстна мъжкарана — той я притисна силно до себе си объркан от странната комбинация от страст, нежност и облекчение. — Ще те любя, докато пламнеш, след което двамата ще изгорим заедно.

— Това звучи много приятно — отбеляза тя с приглушен от сакото му глас.

— Почакай, докато опиташ — той се разсмя.

Тя се усмихна и обгърна с ръце кръста му, като се притискаше в него.

— Лукас, толкова съм развълнувана!

— Също и аз — прошепна той, а после преднамерено подхвърли: — Като че ли току-що си се съгласила да се омъжиш за мен.

— Лукас… — Виктория се вдърви.

— Почти, но не съвсем. Овладейте се, Вики. Не искам да ви плаша, но знайте — отсега нататък аз няма да съм склонен на нищо повече от една романтична връзка с вас. Предпочитате ли да обсъдим този факт, или искате само една романтична връзка?

Той затаи дъх, като се молеше тя да каже — да! — и всичко да стане много просто, изведнъж.

— Благодаря ви, Лукас. Много мило от ваша страна. Напълно безсмислено, но много мило. Оценявам предложението, защото вие наистина не сте задължен да го направите — отвърна тя, силно развълнувана.

— Но отговорът е не?

— Знаете, че е така, но ви благодаря, че ме попитахте.

Тя изправи леко глава и го погледна. После се усмихна ослепително и рече:

— А сега да вървим и да осъществим нашите планове.

Нейното леко изплъзване от предложението му го разтревожи.

Тя можеше да го има, без да плаща цената. Може би сега трябва да й покаже, че това няма да стане толкова просто и лесно, както си го представяше.

— Много добре. Кога?

— Какво кога, милорд? — тя се сепна.

— Кога ще си уредим нашата първа среща като любовници? И как? Мислили ли сте за това? Трябват уточнения. Въпросът е — къде? Не можем просто да наемем карета, която да ни разкарва из Лондон, докато се любим на седалките. Твърде неудобно е, а и не искам кочияшът да се досеща какво става вътре — заяви твърдо Лукас.

Нейното сепване премина в ужас.

— Аз мислех… Аз мислех, че вие ще се погрижите за тези малки подробности. Така е. Предположих, че вие знаете как да организирате тези неща, Лукас.

— Ни най-малко. Никога в живота си не съм имал романтична връзка с млада дама, която да е стигала до такава интимност. Разбирате ли, Виктория? Най-малкото за мъже, които считат себе си за джентълмени. Поставяте ме в неудобна ситуация.

Тя въздъхна.

— Леля Клео ме предупреди, че не си играя само с моята репутация, но също и с вашата.