Джейн Кренц - Отдаването

След доста перипетии и след почти четиричасова непрекъсната игра Лукас най-накрая реши, че вече има достатъчно, за да успокои шивача и обущаря си, както и да задържи малката си прислуга за няколко седмици. Той се извини и отиде да си вземе шапката и палтото. Установи, че е уморен. Напрежението и съсредоточаването, които съпровождаха играта на карти, често го изтощаваха. Но той знаеше, че точно напрежението и концентрацията му помагаха да спечели и му бяха опора. Всред мъжете от висшето общество беше модерно да играят настървено, без да мислят, или анализират. Играта беше само още един начин да се покаже нечие богатство или начин на поведение, метод за повишаване нечие чувство за сила и мъжественост и впечатляване на партньорите със самообладание.

Огромните загуби се приемаха небрежно и с презрение, като че ли парите не означаваха нищо. Но не беше тайна, че някои мъже се прибираха в домовете си и допираха дулото на пистолета до собствената си глава след някоя нещастна нощ край масите.

Лукас определено обичаше победите и полагаше големи усилия, за да си ги осигури. Всъщност мъж, който беше добър стратег, можеше да печели на игралните маси.

Той бе по средата на пътя към вратата, когато забеляза Еджуърдс до камината. Лицето му беше намръщено, но на практика това не засягаше Лукас. Чувството беше взаимно. Той не бе лишил нарочно Еджуърдс от една огромна сума преди две седмици. Лукас също така нямаше намерение повече да участва в други игри с този човек.

— Добър вечер, Стоунвейл. Наслаждавате ли се на вашата жестока малка наследница? — Еджуърдс говореше достатъчно високо, за да привлече вниманието му. — Тя е много интересна млада дама, нали?

Лукас наблюдаваше подигравателното изражение на Еджуърдс и се чудеше дали просто да не му обърне никакво внимание. Но определено не можеше. Младият Мървейл и приятелите му бяха чули забележката. Те вече бяха обърнали главите си, за да видят как Лукас ще реагира.

— Аз не обсъждам почтени жени с хора като вас, Еджуърдс — каза Лукас меко. — Но сега, като се замисля, не вярвам, че бих обсъждал каквито и да е жени с вас.

— Говори се, че въпросната дама нямала никакво намерение да се омъжва някога — продължи Еджуърдс, без да обръща внимание на ясното предупреждение в гласа на Лукас. — Докато бракът не е възможен, можем ли да допуснем, че вие имате предвид други цели относно мис Хънтингтън? Освен това вас ви виждат двамата толкова често, че човек може да се замисли за естеството на вашата връзка.

Лукас печално си помисли, че така се получава, когато човек има славата на много уравновесен. Фактът, че той не беше отправил никакво обвинение срещу Еджуърдс през нощта на тяхната позорна игра на карти, очевидно бе го насърчил.

Обмисляйки бавно, Лукас отпиваше от бордото, като усещаше вниманието на публиката около себе си. Мървейл и другарите му се бяха намръщили, очаквайки как Лукас ще се справи с отправената, тънко прикрита обида спрямо честта на Виктория.

— Човек трябва да е достатъчно разумен, за да устои на изкушението да размишлява много върху социалните контакти на мис Хънтингтън — каза Лукас. — Освен, разбира се, ако не се е подготвил да се яви призори в „Клери Фийлд“, придружен от двама секунданти.

Еджуърдс, Мървейл и другарите му внезапно застинаха. Еджуърдс присви очите си и погледна Лукас.

— Какво точно имате предвид, Стоунвейл?

Лукас се усмихна с най-тънката си и студена усмивка.

— Точно каквото казах. Аз, както знаете добре, съм готов да подмина нещо дребно, като мошеничество на карти например, но не съм толкова доброжелателен, когато се опетнява името на невинна млада жена. Оставям ви сам да решите, Еджуърдс.

Еджуърдс стана и се отдели от камината, като лицето му почервеня от гняв.

— Дяволите да те вземат, Стоунвейл! В пъкъла да пукнеш, копеле такова! Да не си мислиш, че твоят късмет ще работи вечно? — той се завъртя на пети и бързо се измъкна от стаята.

Мървейл и приятелите му гледаха с отворени уста, докато Еджуърдс напускаше. Лукас погълна далеч по-голямо количество бордо, отколкото беше изпил през цялата вечер. Той реши, че е късметлия, тъй като Еджуърдс не пожела да изиграе някоя игра, в която тестето карти да не е белязано.

— Мили Боже — каза Ферди Мървейл, като избърсваше челото си с ленена носна кърпичка. — Помислих си за момент, че ще получа първата си покана да бъда секундант. Трябва да ви кажа, че се справихте много добре с него, сър. Определено не трябваше името на мис Хънтингтън да бъде коментирано по този начин.