Джейн Кренц - Отдаването

Игралната зала в клуба бе твърде различна на външен вид от онази, където беше завел Виктория. Тук се допускаха само господа от уважавано потекло и с репутация. Атмосферата около зелените филцови маси беше твърдо подчинена на добрите аристократични обноски. Но залозите тук, в „Сейнт Джеймс“, бяха по-високи, отколкото в бордеите, а възможността за разоряване — огромна.

Шансът за забогатяване беше съответно също по-висок и тъй като игрите бяха доста по-чести в тези среди, подобни клубове бяха местата, където Лукас неведнъж бе изкарвал прехраната си.

— Казах ви, Стоунвейл, че искам да говоря с вас — Ферди Мървейл се изправи на крака и се отправи към Лукас, като го видя, че влиза в залата.

Лукас си избра една бутилка бордо и си сипа в чашата. Обърна се към младия мъж и се зачуди дали не го вика за обяснение по повод усилията, които положи, за да го спаси в „Зеленото прасе“. След това си помисли как би обяснил подобна ситуация на дамата, която го бе забъркала в тази каша. „О, между другото, Вики, малкото пале, което настояваше да спасявам, се опита да ме убие на другата сутрин.“

Поне Моли, момичето от провинцията, бе на сигурно място извън града и нямаше никакво намерение в скоро време да се връща.

— Какво има, Мървейл?

Ферди се изчерви и прокара пръста си под изключително високия възел на вратовръзката си. Но погледът му беше решителен и открит.

— Исках да ви благодаря, милорд.

Лукас присви очите си в безгласно изумление.

— Наистина ли? За какво?

— За вашата намеса предната нощ — смело започна Мървейл. — Не мислете, че не съм ви достатъчно благодарен. Знаете ли, бях изпил няколко чаши бордо, преди да се включа в играта.

— Чаши или бутилки?

— Бутилки — скръбно се съгласи Ферди. — Както и да е, не съм имал никакъв начин да узная с каква репутация се ползва Дадингстоун. Впоследствие научих, че почтените мъже не сядат да играят карти с него.

— Интелигентните мъже не сядат да играят карти с него — поправи го Лукас. — Радвам се, че си разбрал какво представлява той. Няма да те отегчавам с лекции относно отговорността, която носиш към името и именията си, но ще те накарам да се замислиш два пъти, преди да си позволиш да губиш в игра на карти с когото и да е — бил той почтен, или не.

Мървейл се намръщи.

— Сигурен ли сте, че не се каните да ме отегчавате с лекции? Знаете, че е съвсем безсмислено. Кълна ви се, вече имах 3–4 от майка си.

Лукас направи гримаса.

— Съжалявам. Страхувам се, че съм прекарал твърде много време в армията. Човек свиква да напътства и предупреждава зелените офицери. И ми спестете благодарностите си, Мървейл. Да ви кажа истината — аз нямах никакво намерение да ви спасявам онази вечер. По това време други неща занимаваха съзнанието ми.

— Тогава защо се нагърбихте с това, сър? — запита Мървейл.

— Моят, ъ… компаньон ви съжали и предложи да направя нещо. Аз се подчиних. Така стоят нещата.

— Не го вярвам това, сър, нито за секунда. Вие бяхте достатъчно любезен да ме измъкнете от това положение, в което щях да загубя много, и искам да знаете, че съм ваш длъжник — Ферди Мървейл се поклони леко и се обърна, за да се присъедини към приятелите си на бара.

Лукас поклати глава в мълчаливо изумление. Виктория се оказа права. Все пак Ферди Мървейл не беше лошо момче. Ако продължаваше да се развива в тази насока, младият мъж имаше перспектива за едно добро бъдеще. Но това не се връзваше с обстоятелствата от онази вечер, когато Виктория направи сцена заради пияния Ферди. Лукас още си спомняше неприятните моменти, докато вкара в каретата замаяния мъж.

Той прогони мислите си и си каза, че тази вечер има да върши работа. Взе бутилката с бордо и прекоси стаята, за да види кой играе карти. Имаше нужда да попълни финансовите си резерви. Струваше му изключително скъпо да се движи в средата на Виктория.

Едно наистина отегчително нещо, свързано с това ухажване, беше, че парите, които харчеше и от които се нуждаеше за камуфлаж, нямаше да бъдат вложени в бедните земи на Стоунвейл. Лукас се утеши с мисълта, че човек понякога трябва да поема рискове, за да си осигури едно по-голямо състояние.

Скоро той откри това, което търсеше — игра на вист, която можеше да бъде задълбочена така, че да покрие финансовите му нужди за момента. Веднага го поканиха да седне. Лукас прие и сложи бутилката на масата.

Всъщност щеше да пие много малко тази вечер. Отдавна беше научил, че бистрата глава му дава определена преднина в играта, където противниците му предпочитаха да се окуражават с безкрайни бутилки от бордо и портвайн. Бутилката му бе необходима по-скоро за заблуда на съиграчите.