Джейн Кренц - Отдаването

Той повдигна ръка и прокара леко грубоватите краища на пръстите си бавно по извивката на врата й до тила. Виктория задържа дъха си, усещайки, че той се кани да я целуне. Тя се бе научила да разпознава блестящия му поглед — бе го виждала в моментите, когато беше сама с него в градината на леля си след нощните разходки. Самото очакване беше достатъчно, за да разпали чувствата й.

— Лукас?

— Кажи ми, Вики, харесваш ли целувките ми за лека нощ?

— Аз… — думите сякаш бяха заседнали в гърлото й. — Да… Да. Харесвам ги.

— Едно от нещата, които харесвам в теб, скъпа, е това, че можеш да бъдеш така възхитително откровена в най-интересните ситуации — той прокара пръстите си през косата й, после ръката му стисна здраво тила й, привличайки я по-близо до себе си. — Чудя се дали имаш някаква представа до каква степен ми въздействаш.

Тя охотно се приближи към него, падайки върху скута му, докато каретата се клатушкаше и раздрусваше.

С лека въздишка на задоволство тя обгърна с ръце врата му и повдигна лицето си за целувка. Нямаше съмнение, помисли си тя, че апетитът й за подобен род неща беше силно изострен след онези предишни целувки в градината.

Устата на Лукас се наведе над нейната, а езикът му се плъзна до долната й устна, търсейки достъп да влезе. Горяща от желание за топлината и вълнението, които откриваше в неговите нощни прегръдки, Виктория се сгуши по-близо до него. Ръцете му я бяха обгърнали здраво и силно. Когато ръката му се промъкна към копчетата на палтото й, тя не направи никакво движение да го спре.

Цялото насъбрало се въодушевление от вечерта преминаваше през нея, а това беше най-вълнуващият момент от всичко досега. Виктория едва усети как шалчето й се разхлабва, но когато той прокара пръстите си по врата й, тя го прегърна още по-силно.

Лукас нежно й се усмихна, докато ръцете му се спускаха надолу, към ризата й.

— Не намираш ли, че е твърде странно да те разсъбличам в мъжки дрехи, скъпа моя?

Виктория не можа да отговори, защото той изведнъж бе стиснал голата й гръд в ръката си. Тя започна да диша тежко и се стегна. Знаеше, че трябва да се съпротивлява, но вместо това скри горещото си лице в рамото му и силно го сграбчи.

— Приятно ли ти е да чувстваш ръката ми върху себе си, Вики?

Тя кимна няколко пъти:

— Да…

Усети как зърната на гърдите й набъбват от допира на палеца му.

— Толкова си откровена! Можеш ли да почувстваш как ми въздействаш?

Тя усещаше. Неговото трико леко се беше повдигнало, карайки я ясно да почувства твърдата форма на мъжествеността му под тесните бричове.

— Лукас, горкият ти крак!

— Уверявам те, че изобщо не ме боли в момента.

— Ние трябва да спрем!…

— Наистина ли искаш да спра да те докосвам? — прошепна той.

— Моля те, не ми задавай подобни въпроси…

Задъхана, тя заби пръстите си в мускулестите му рамена. Ставаше й все по-горещо и усети топла влага между краката си.

Като че ли знаейки за топлата влага, Лукас прокара надолу ръце и разкопча бричовете й. Виктория съвсем загуби гласа си точно тогава, когато смяташе, че трябва да крещи с пълно гърло, за да се защити и да го накара да спре. Вместо това тя изведнъж се опи от миризмата на мускулестото му тяло и чувствеността, която то излъчваше. Пръстите й ту сграбчваха, ту отпускаха рамената му.

— Ти си влажна и си готова за мен, нали? — Лукас плъзна ръката си навътре в разкопчаните бричове и намери скритата й топлина. — Тялото ти е вече готово да ме приеме.

— Лукас!

— Не се притеснявай, сладка моя. Радвам се да узная, че ме желаеш толкова, колкото и аз тебе. Когато му дойде времето, ние ще се забавляваме много добре с теб двамата.

Слисана, тя едва повдигна главата си, за да го погледне.

— Когато му дойде времето?

— Не тази вечер. Бих предпочел легло, вместо седалката на кабриолет за първата ни нощ, прекарана заедно. И бих искал цялото време на света, а не няколкото минути, които ни остават, преди да стигнем до дома ти.

— Лукас, ние трябва да спрем! Трябва!

Той никога не я бе докосвал така и тя не знаеше как да се справи със собствените си емоции. Сладко чувство на изгарящо желание я бе сграбчило.

— Сигурна ли си, че искаш да спра, малката ми? Ти се чувстваш толкова прекрасно, скъпа! — устните му отново бяха върху нейните, а после върху врата й, докато пръстите се плъзгаха надолу, разделяйки нежните листенца, за да открият малкото цвете на желанието — толкова дяволски прекрасно. — Кажи го, Вики. Ти също ме желаеш. Кажи го най-накрая с думи!