Джейн Кренц - Отдаването

— Дяволите да го вземат!

— Какво става? — Виктория погледна към масата за карти.

— Избрах това място, защото, честно казано, бях сигурен, че няма да се натъкнем на никой от твоите познати, а сега излиза, че съм сгрешил. Трябва да напуснем веднага.

— Лукас, престани да се ядосваш толкова. Никой няма да ме разпознае. Човек вижда само това, което очаква да види, а никой, който ме познава, не би очаквал да ме види тук преоблечена като мъж — опита се да спори Виктория.

— Няма да поема никакви рискове. Тръгвай, Вики! — и Лукас се отправи към вратата.

Тя го последва неохотно, хвърляйки един последен, изпълнен с раздразнение поглед към масата за карти.

— Какъв ужас! Това е Ферди Мървейл, нали?

— Точно той.

— Той изглежда твърде пиян, Лукас. Погледни го. Той едва седи на стола си, а се опитва и да играе карти — отбеляза Виктория загрижено.

— Да, така е. При това не с друг, а с Дадингстоун, което означава, че без съмнение Мървейл ще се раздели с голяма част от наследството си, което наскоро получи. Престани да се разтакаваш, Вики.

— Какво знаеш за този Дадингстоун?

— Той е блестящ играч, изключителен измамник и е без абсолютно никаква съвест. Той не би изпуснал късмета си с такъв младок като Мървейл, което всъщност си е съвсем в реда на нещата.

Виктория рязко се спря и каза:

— Тогава ние трябва да направим нещо.

— Аз се опитвам да направя нещо. Опитвам се да те измъкна оттук, преди Ферди Мървейл да те е познал.

— В това състояние той не би могъл да разпознае нито мен, нито който и да е. Лукас, ние не можем да го оставим в клопката на Дадингстоун. Аз съм приятелка на Лусинда, сестрата на Ферди. Не мога просто да седя и да гледам как някакъв нечестен играч оскубва бедния Ферди. Той е добро момче.

— Ние няма да седим и да гледаме. Ние веднага ще си тръгнем оттук!…

— Не, Лукас. Ние трябва да направим нещо!

Лукас се обърна и я изгледа разярено:

— Какво точно предлагаш да направим?

— Ние просто трябва да прекъснем играта и да убедим Ферди да си тръгне — разреши проблема Виктория.

— Боже мой! Не мислиш ли, че искаш прекалено много? А какво ще стане, ако Ферди не пожелае да си тръгне?

— Ти трябва да направиш така, че той да тръгне.

— Невъзможно е. Ще предизвика скандал, а това е последното нещо, което можем да си позволим.

— Не се притеснявай за мен, Лукас. Аз ще чакам тук, близо до вратата. Ферди изобщо няма да ме види. Ти само трябва да го изведеш оттук, да го натовариш в каретата и да го изпратиш вкъщи.

— Ти си тази, която трябва да натоваря в каретата и да изпратя вкъщи! — процеди пред зъби Лукас. — Знаех си аз, че това ще бъде една грешка. Изобщо не трябваше да ти позволявам да ми говориш за идването ни тук.

— Побързай, Лукас! Те започват втора игра. Ти трябва да спасиш Ферди!

— Послушай ме, Виктория…

— Няма да мръдна оттук, докато не спасиш горкия Ферди. Той е много мило момче и едва ли би искал да бъде разкъсан на парчета от този Дадингстоун. Хайде, спаси го!

Тя леко побутна Лукас към масата за карти.

— Обещавам, че ще стоя далеч от очите му.

Лукас тихо изруга, но като Всеки добър войник той можеше да разпознае поражението, когато го срещне в очи. Без да каже нито дума, той се завъртя на токовете си и се отправи обратно в навалицата.

Виктория не можа много добре да види какво става вътре, но няколко минути по-късно Ферди Мървейл изникна от тълпата следван от Лукас. Тя забеляза, че едната ръка на Ферди е извита по странен ъгъл зад гърба му. Младият човек не изглеждаше никак доволен, докато вървеше пред Лукас по улицата. Виктория долови властния поглед на Лукас и последва двамата мъже на дискретно разстояние. Навън тя можа да чуе ясно как Ферди Мървейл се оплаква на висок глас, говорейки твърде нечленоразделно.

— Дяволите те взели, Стоунвейл! Как можа да го направиш? Късметът ми отново щеше да се върне. Само още няколко ръце и щях да започна да печеля…

— Само още няколко ръце и щеше да ти се наложи да напуснеш града утре сутринта и да се оттеглиш да живееш в провинцията за неопределено време. Не се ли замисли за това, Мървейл? А ти си градско създание. Колко успя вече да загубиш от Дадингстоун?

Ферди промърмори нещо неясно и Лукас поклати мрачно глава.

— Знам, че в момента не можеш точно да оцениш какво става, а и аз от своя страна не се забавлявам, но никой от нас двамата няма друг избор. Може би утре ще ми бъдеш благодарен.

Лукас направи знак на една минаваща карета.