Джейн Кренц - Отдаването

За първи път през живота си тя се почувства слаба. Кимна на лакея, за да му каже, че иска още кафе, и гледаше вцепенена как той го налива в чашата й. Тъмната течност се изливаше бавно от чайника. Много внимателно тя повдигна фината порцеланова чаша и погълна по-голяма част от съдържанието й на един дъх. Когато реши, че може да се изправи на краката си, без да припадне, Виктория се надигна, събра пликовете от писмата и самите писма и се отправи нагоре по стълбите към стаята си.

Лукас се чувстваше в прекрасно разположение на духа, когато пресичаше хола на път за библиотеката. Той го огледа със задоволство. Стоунвейл вече беше съвсем различен от времето, когато го получи в наследство. Прекрасната дървена изработка на стаята блестеше под новите полирани пластове. Избелелите завеси бяха преправени или изцяло заменени. Старите килими бяха изчистени и възвърнали изкусните си шарки, а прозорците блестяха на утринното слънце.

Къщата сега беше пълна с прислуга, а домашните задължения — установени и разпределени. Лакеите носеха ливреите си с очевидна гордост, а храната, която се сервираше на масата, беше винаги свежа и добре приготвена.

През прозореца на библиотеката Лукас можеше да види напредъка, който постигаха градинарите под ръководството на Виктория. Малката оранжерия, която беше наредила да направят, скоро щеше да бъде привършена. Няколко саксии с необикновени растения бяха на път от Лондон.

Лукас знаеше, че цялото преустройство на къщата и всичко около нея се извършва под прекия контрол и указания на Виктория. Нейните пари сами по себе си не можеха да постигнат това чудо — да превърнат Стоунвейл в един дом. Това постижение се дължеше на нейната женска ръка.

Тя беше донесла нещо безкрайно по-ценно от самото си наследство в тази женитба, призна си Лукас. Тя беше донесла самата себе си с природната си интелигентност, естествения си ентусиазъм и щедрата си натура. Прислугата и наемателите я обожаваха. Хората от селото се гордееха, че тя беше открила магазините им и ги бе поела под свое покровителство. Самият факт, че сметките на търговците винаги се изплащаха бързо, също не остана незабелязано. Качеството на наличната стока в селото вече бе чувствително подобрено.

Добре беше избирал, каза си той, докато разглеждаше градината през прозореца. Имаше всичко, което би могъл да иска един съпруг — интелигентна дама за през деня и страстно, огнено създание, което да топли леглото му през нощта. Какво повече би могъл да желае един мъж. И въпреки това той се чувстваше странно незадоволен. Беше открил, че има още няколко неща, които желаеше Виктория да му даде. Осъзна, че копнее за сладките, трепетни любовни думи, които тя отказваше да произнесе от първия ден на тяхната женитба, а също така желаеше да има пълното й и безгранично доверие в него. Той може би нямаше така да жадува нито за любовта й, нито за доверието й, ако не беше стигнал до заключението, че няма да намери покой, докато не получи и двете. Не се интересуваше от деловия й подход към нейната собствена съдба. За нея тази женитба не трябваше да бъде просто още едно капиталовложение. По дяволите! Нямаше да й позволи да гледа повече по този начин на брака им. Той погледна картината, изобразяваща „Кралица Стрелица“, която беше донесъл от горе, и я подпря да стои изправена на бюрото му. Всеки път, когато я погледнеше, той си спомняше изгарящото изражение на лицето на Виктория онази нощ в странноприемницата.

Мисля, че съм влюбена в теб, Лукас!

Вратата на библиотеката се отвори точно когато нагласяше картината така, че да може да се вижда и от стола, които стоеше от другата страна на бюрото му.

Реверънд Уърт беше въведен в стаята. Той се усмихна на домакина си и размаха едно списание:

— Последното издание на „Преглед на селското стопанство“ — съобщи той. — Мислех, че може би ще искате да го видите.

— О, да, много дори. Благодаря ви, сър. Моля ви, седнете.

— Вие сигурно ще имате прекрасен изглед от тези прозорци, когато лейди Стоунвейл привърши работата по градината. — Викарият се загледа навън, след което седна на едно от махагоновите кресла. — Съпругата Ви е прекрасна жена, сър, ако не възразявате да направя подобна забележка. Един мъж не би могъл и да мечтае за по-добра другарка и помощничка.

— Току-що и аз си мислех нещо подобно.

— Сигурно съзнавате, разбира се, че хората от селото са започнали да я наричат тяхната Кехлибарена дама, при това съвсем с основание.