Джейн Кренц - Отдаването

Твоя искрено любяща те

— Толкова много за бедния Бартън — промърмори Лукас. — Изцяло объркан от жените.

— Толкова много, наистина — съгласи се охотно тя.

След това Виктория отвори писмото от леля си и се запозна със съдържанието му бързо, като накрая изписка от смайване:

— Боже Господи, мътните го взели жалкия ми късмет.

Лукас вдигна поглед от вестника, който беше пристигнал заедно с писмата.

— Какво се е случило?

— Какво ли не! Това е ужасно! Какво нещастие!

Лукас прегъна вестника и го сложи на масата до чинията.

— Да не се е случило нещо на леля ти? Болна ли е?

— Не, не. Нищо такова няма. Нещастието е сполетяло нас. О, Лукас, какво, по дяволите, ще правим сега? Как ще се измъкнем от това ужасно положение? Това не е почтено!

— Може би ще ти бъде от по-голяма полза, ако ми обясниш малко по-подробно всичко, което касае това ужасно нещастие.

Виктория го погледна намръщена. Веждите й бяха сбърчени в ужасна гримаса.

— Не е смешно, Лукас. Леля Клео пише, че Джесика Атертън я посетила и й казала, че за нас би било по-добре да се появим в Лондон преди края на сезона. Лейди Атертън много любезно я уведомила, че в наша чест ще даде прием.

Лукас изглеждаше замислен. После сви рамене.

— Може би тя е права. Това може и да не се окаже толкова лоша идея. Ще ни помогне да отстояваме изявлението, че нашият брак е брак по любов.

Виктория беше ужасена.

— Лукас, чуваш ли се какво говориш? Не друг, а самата Джесика Атертън си предлага услугите да даде прием заради нас.

— А кой по-добре би могъл? Както и двамата знаем, положението й в обществото е неатакуемо.

Потресена, Виктория го загледа.

— Да не си си загубил ума? Кажи ми честно — смяташ ли, че аз ще допусна Джесика Атертън да ни помага по този начин? Никога и за нищо на света! Аз няма отново да се превръщам в длъжница на тази жена.

Известно време Лукас не отговаряше нищо.

— Отново ли? — повтори той най-накрая. — Да не би случайно да се опитваш да ми кажеш, че вече й се чувстваш задължена за всичко това, което направи и предизвика венчавката ни?

— Да не си посмял да ме дразниш, Лукас! Изобщо не съм в настроение за това. Отвратително е. Какво, дявол го взел, ще кажа сега на леля Клео? Как ще се измъкнем от всичко това?

— Моят съвет е — каза той, докато се изправяше на крака — да не се и опитваме. Леля ти е съвсем права. Ще бъде една мъдра постъпка, ако се появим в балната зала на една домакиня като Джесика Атертън, преди сезонът да е свършил. Това ще предизвика вълна на одобрение относно женитбата ти, поне дотолкова, доколкото това засяга обществото.

Виктория не можеше да повярва на ушите си.

— Никога! Аз категорично отказвам. Това е тема, по която нито ти, нито леля ми можете да ме накарате да променя мнението си. Пренаситила съм се от Джесика Атертън и нейната великодушна помощ. Изобщо не ме интересува дали ще видя тази жена, докато съм жива. Няма да отида в Лондон, за да посетя бал, даден в наша чест от нея. Това е немислимо.

Лукас отиде до нейния стол, наведе се и целуна къдриците й.

— Скъпа моя, ти проиграваш. Изявлението, че Джесика ще даде прием в наша чест, ми се вижда съвсем приемливо.

— Това е най-неприемливото нещо, което някога съм чувала.

— Това ще го обсъдим по-късно, когато се поуспокоиш. Сега аз трябва да тръгвам. Очаквам викарият да пристигне скоро.

— Аз няма да отстъпя от мнението си, Лукас. Предупреждавам те! — Тя се загледа в гърба му, докато той напускаше стаята и след като се поуспокои, се протегна за третото писмо. Заоглежда го нетърпеливо и с любопитство, но не разбра нито почерка нито печата. Когато го отвори, от него изпаднаха една брошура, една изрезка от вестник и кратка бележка. Бележката не беше подписана и гласеше:

Госпожо, като се имат предвид интересите ви в областта на интелектуалните познания, приложеното може би ще предизвика огромен интерес у вас. Изглежда, че мъртвият не остава завинаги такъв.

Бележката беше подписана само с инициала У.

С чувство на все по-нарастващ страх, Виктория взе брошурата и прочете заглавието: „За някои любопитни проучвания по въпроса за използването на електричеството за съживяване на мъртвите“.

Статията във вестника представляваше подробен отчет за това, как един ковчег наскоро бил изровен и се оказал празен. Предполага се, че кражбата на покойника е извършена от груби хора — посегатели на тела, занимаващи се със снабдяването на медицинските училища с трупове. Възникнали са подозрения, че определена група от хора са закупили тялото, за да провеждат опити с електричество. Властите са загрижени.