Джейн Кренц - Отдаването

— Е, и аз така мисля. Наистина, Лукас, ти и представа си нямаш колко арогантно прозвуча, когато ми отправи тази ужасна заплаха.

Той се засмя и я придърпа върху гърдите си.

— Не мисля, че и ти имаш някаква представа колко арогантна изглеждаше, когато ме накара да си направя оглушки и да ти задоволя прищевките.

— Не съм правила подобно нещо.

— Нима не си? — Той прекара палците си по извивките на скулите на лицето й. — Ти непрекъснато ме проверяваш, Вики. Постоянно ме подбутваш и проучваш до каква степен ще те оставя да правиш каквото си искаш, преди да ти стегна юздите. И когато достигнеш границата и откажа да те глезя по подобен начин, ти ми отмъщаваш, като ме обвиняваш, че съм един типичен деспотичен мъж, който не заслужава доверие и който само преследва парите на жена си.

Тя осъзна, че той говори напълно сериозно.

— Лукас, това не е вярно.

— Мисля, че е вярно, сладка моя. И за да бъда съвсем честен, не те виня напълно. Ти имаш добър повод, за да бъдеш внимателна и да поставяш под съмнение доверието си в мен. Но не одобрявам, когато се опитваш да ме използваш нечестно.

— Така ли гледаш на моето поведение? Като опит да те управлявам?

— Аз мисля, че това си е твой начин да доказваш на себе си, че не зависиш от моята милост, че можеш да имаш власт над мен и следователно над положението, в което си се оказала. Това е един напълно естествен отговор, но причинява някои неприятни моменти между нас двамата.

— На мен ми се струва, че ти се опитваш нечестно да ме използваш и да ме контролираш още от самото начало — каза Виктория тихо. — Ти дори ми го каза още в онази първа нощ в градината на леля ми, когато ми обясни, че аз няма да мога да ти се противопоставям, защото ще ми дадеш това, което никой мъж никога не би могъл.

— Това и направих.

— Е, не смяташ ли да ми се извиниш за това?

— Няма много смисъл в това, не мислиш ли? Но аз не го отричам. — Той я придърпа и наведе устните си върху нейните. — Аз направих всичко, което се налагаше само и само да те получа.

Лека тръпка от хладина премина през Виктория. Лукас си призна, че е получил наследница независимо от цената. В тази сделка изобщо не беше включена любовта, или поне не от негова страна. Той се бе оказал прекалено коравосърдечен още от самото начало. Тя не трябваше да забравя този факт, особено когато лежеше в прегръдките му. Беше толкова лесно да се преструва, че всичко между тях двамата е наред; като например да се преструва, че той не е измислил идеята за нейното отдаване.

— Изабел Рикот веднъж ми каза, че слабите мъже са много по-полезни за една жена, отколкото силните, защото по-лесно се контролират — тихо си промърмори Виктория.

— Погледни ме, сладка моя. Аз съм изцяло зависим от твоята милост. Безпомощен роб на твоите порочни, плътски желания. Колко по-полезен би могъл да бъде един мъж?

— Точно там е работата. Трябва да си призная, че ти изобщо не си стиснат, не си скъперник, що се отнася до тази част от брака ни — Виктория разтвори устните си и прокара езика си по извивката на силната му и твърда уста.

Лукас изстена и се обърна така, че да може по-добре да докаже с какво желание служи на дамата си в тази част от техния брак.

Виктория се събуди малко преди изгрев слънце, тъй като усети, че Лукас се върти неспокойно в съня си. Тогава постави ръката си върху грубия белег на бедрото му и започна да масажира стегнатите му мускули. Постепенно той се отпусна и потъна отново в спокойна дрямка.

Тя лежа будна до него няколко минути, като си мислеше, че с изключение на първата й нощ тук, в Стоунвейл, не е тревожена от нощни кошмари. Но лекото, едва доловимо, тревожещо я чувство, все още не беше изчезнало. Виктория не можеше да се освободи от усещането, че нещо тъмно и заплашително бавно се надвесва над нея.

Сгуши се още по-близо до силното и топло тяло на Лукас и той я прегърна с едната си ръка. Тя се протегна и разсеяно докосна кехлибарената висулка на врата си, както напоследък често правеше. Не след дълго се отпусна и отново заспа.

Нан привърши със завързването на корсажа на избродираната с жълто муселинена рокля на Виктория и хвана сребърната четка за коса.

— Няма да повярвате на това, мадам, но те казват, че призраците са били видени пак миналата нощ. Направо тръпки да те побият, нали? Освен туй, никой наоколо не се пази специално от тези два призрака, които се разхождат тъдява. Предполагам, че така правят хората в провинцията. Да не повярваш!