Джейн Кренц - Отдаването

— Не ме дразни, Лукас. Положението ми е достатъчно унизително.

Той се усмихна бавно и много чувствено.

— Какво толкова унизително има в това да си признаеш, че ти харесва това, което двамата откриваме в брачното си ложе, скъпа моя?

— Не това, а това, че ти бях ядосана през целия ден, а сега ти, без да се замислиш, ще направиш заключението, че аз съм тук, защото искам да се любим.

— А не си ли точно за това тук?

— Да, така е. Но това не означава, че съм си променила мнението за каквото и да е, а ти, разбира се, ще си помислиш, че съм го променила. Или пък още по-лошо — ти можеш да си извадиш заключение, че винаги можеш да ме поставиш на колене, като ме изведеш в полунощ да търсим приключения. Това изобщо не е така.

— Няма изобщо за какво да се срамуваш, Вики — той тихо се изсмя. — Но ако това ще те успокои, аз ти обещавам да не стигам до извода, че твоето присъствие тук означава, че си ми простила завинаги. Така става ли? Утре можем да се върнем обратно на бойното поле и към битката, която ти започна днес, ако това е, което ти желаеш.

— Лукас, ти си непоправим. Знаеш много добре, че нещата между нас ще изглеждат по друг начин сутринта. Как бих могла да се държа студено с теб утре, след като ще сме се любили тази нощ.

— Не знам как би могла — каза той, като я повдигна и я сложи на леглото си.

Тя повдигна очи и го изгледа през миглите си, докато той се навеждаше към нея.

— Може би аз би трябвало да бъда тази, която да моли за работа в твоите конюшни, вместо Били Симс? По този начин ще мога да допълвам издръжката си, която се каниш да ми дадеш.

Той я целуна по врата.

— Да не би случайно да си рискува живота, като се катери по този проклет перваз само за да продължим спора си, или дойде тук, за да се любим?

Виктория се отпусна и обви с ръце врата му.

— Дойдох тук, за да изпълниш съпружеските си задължения и да се любим.

— И аз така си помислих. — Той притисна гърдите й, а устните му срещнаха нейните.

След известно време Виктория се размърда сънливо в огромното легло. Отвори очите си и видя Лукас на прозореца — беше поставил единия си крак на перваза.

— О, Боже Господи, къде си тръгнал?

— Да избутам тоалетната ти масичка настрана от вратата. Да не мислиш, че камериерката ти няма да се зачуди защо си се чувствала задължена да се барикадираш в собствената си стая тази нощ?

— О, прав си. Бъди внимателен, Лукас!

— Веднага се връщам.

Той изчезна в нощта и няколко минути по-късно Виктория чу как тежката тоалетна масичка се отмества и се връща обратно на старото си място. Вратата между двете стаи се отвори и Лукас си влезе обратно в стаята, като изтърси ръцете си от праха. Виктория го погледна сърдито.

— Добре де, а сега какво съм направил? — запита той, докато се шмугваше в леглото.

— Не мога да разбера как можеш да се разхождаш нагоре-надолу гол.

— Кой може да ме види освен теб, разбира се — той се усмихна и преметна крака си върху нейните. — А и ти си точно толкова гола, колкото и аз.

— Няма значение — тя направи пауза. — Лукас, имам нещо да ти казвам.

— И какво ще бъде то, сладка моя?

Виктория го наблюдава известно време и като подбираше думите си, каза:

— Относно нашия спор.

— Кой по-точно?

— Този, относно парите.

— Не може ли този разговор да почака до закуската? Чувствам се уморен. Да яздиш кон посред нощ, да спасяваш дама от перваза на прозореца и да местиш тежки мебели — всичко това изисква много усилия, особено на моите години.

— Това е важно, Лукас!

— Много добре, тогава. Кажи какво има, за да можем и двамата да поспим.

— Само искам да ти кажа, че съжалявам за повечето от отвратителните неща, които ти наговорих по време на разговора ни относно парите — каза Виктория много сериозно.

— За повечето от отвратителните неща? Не за всички?

— Не, не за всички, разбира се, защото не чувствам, че не съм съвсем права. Въпреки това аз не би трябвало да намеквам, че ти си като всеки друг съпруг, който поема пълния контрол върху парите на жена си. Истината е, че ти си твърде различен от всички други мъже, които някога съм срещала.

Той докосна кехлибарената висулка, която се беше сгушила между гърдите й.

— И вие, мадам, сте съвсем различна от всички други жени, които някога съм срещал. И след като се извинявате за повечето от отвратителните неща, които казахте, предполагам, че най-малкото нещо, което мога да направя е, да оттегля заплахата си да ви огранича с тримесечна издръжка.