Джейн Кренц - Рандеву

— А имаше ли нещо друго, което те притесняваше? — нетърпеливо рече Аугуста. — Мисли, защото животът на детето ми е в опасност.

— Наблюдавах го как разглеждаше отвсякъде къщата. Щях да кажа на госпожа Гибънс, но не бях сигурна в нищо. Нямах достатъчно причини. А може би не ми се искаше да уволните Роби, защото ми беше приятно да ме ухажва.

Аугуста отиде до прозореца и се загледа навън. Скоро щеше да съмне. В мъглявината на утрото видя мъжете, които яхваха конете, а други с фенери в ръце търсеха детето около храстите.

Голяма част от прислугата тръгна към гората. „О, Мередит, малка моя Мередит! Не бой се, ще те намеря“ — повтаряше си мислено Аугуста. Не искаше да изпада в отчаяние и паника, наложи си отново да бъде твърда. „Той не може да отиде толкова далеч — мислеше тя. — Ако е без кон, детето е тежко и това ще го забави. Трябва да язди, докато е тъмно, защото през деня лесно ще го забележат. А може би възнамерява денем да крие Мередит, а да пътува с нея нощем.“

— Навярно е отседнал в някоя крайпътна гостилница. Ще го попитат за детето, а знаеш, че Мередит не е от най-мълчаливите — проговори първа Клаудия.

— Точно така. Ние трябва да търсим онова място, където той би скрил детето, докато се свърже с Паяка. Такива места не са много наоколо.

Изведнъж Лили вдигна глава и каза:

— Старата празна къщурка, мадам. Там няма никой, защото трябва да я ремонтират, да направят покрива. Роби ме заведе там веднъж. Мислех, че ме обича и ще се ожени за мен. Каква глупачка съм! Той ми каза, че просто разглеждал местността и се разхождал.

— Много дълга разходка е правил твоят Роби — каза графинята. Спомни си, че в тази малка колиба бе намерила подслон по време на бурята. Грейстоун тогава се беше ядосал много и бе казал, че това е единствената необитавана къща в околността.

— Да, наистина беше много дълга разходка, отне ни повече от два часа. Когато стигнахме до мястото, той поогледа наоколо и каза, че трябва веднага да се връщаме. Краката ми се подкосяваха от умора — продължи Лили.

— Тази колиба може ли да послужи като скривалище? — попита Клаудия.

— Да, може да бъде скривалище за кратко време.

При тези думи те бързо се приготвиха и излязоха, за да се включат в издирването на Мередит.

— Трябва да попитам иконома дали не може да ми даде пистолет. Вземам си дрехата и тръгваме веднага за това място — пътьом каза Аугуста.

— И аз идвам с теб. Умееш ли да стреляш? — попита Клаудия.

— Разбира се. Ричард ме научи.

Половин час по-късно, вече по светло, Аугуста и Клаудия стигнаха до къщичката. Спряха конете си в горичката отсреща. Под навеса бе вързан кон.

— О, Господи! Той наистина е тук с детето. Да се върнем и да извикаме помощ — каза Клаудия.

— Нямаме никакво време. Трябва да се справим сами. — Аугуста слезе от коня и хвана юздите на другия. — Първо, не знаем със сигурност дали това е Роби и дали Мередит е с него. Може този кон да е на случаен пътник, намерил тук подслон през нощта. Аз ще отида да проверя. Ти стой тук — нареди тя.

— Не съм сигурна дали ще се справим сами.

— Не се страхувай. Нали имам пистолет. Чакай ме тук. Ако стане опасно, иди до най-близката къща и искай помощ. Всеки ще се отзове, разбере ли, че става дума за Грейстоун.

След тези думи Аугуста извади пистолета от джоба на дрехата си, стисна го в ръка и излезе от горичката. Беше много лесно да се приближи, без да я забележат, защото от тази страна къщата нямаше прозорци, а бараката и навесът също я скриваха. Кобилата, вързана под него, остана спокойна. Аугуста я доближи и я развърза. Животното се отдръпна, графинята го хвана за юздите и го потегли след себе си. Когато стигна до вратата на къщурката, удари леко кобилата по задницата и тя се отдалечи в лек галоп.

Изведнъж в колибата настъпи суматоха. Аугуста чу как вратата се отвори и отвътре изхвръкна младеж, облечен в ливрея.

— По дяволите! Ела тук, върни се, стара кранто! — кресна Роби и изсвири подир бягащата кобила.

Аугуста насочи пистолета и се прикри зад навеса.

— Проклета кранта! Да се продъниш в ада дано! — Роби не знаеше какво да прави, не искаше да изпусне кобилата.

Аугуста чу, че вратата се хлопна и лакеят с ругатни се затича след нея.

Когато Роби се скри от погледа й, скочи към вратата и я отвори. С пистолет в ръка влезе в малката стая.

Мередит лежеше на пода, вързана и безпомощна, и гледаше с изплашени до полуда очи. Когато разпозна Аугуста, тя започна да скимти, защото устата й беше запушена с кърпа.