Джейн Кренц: Рандеву

— Не разбирам защо толкова съм ти нужна?

— Ами ти си моята разменна монета. С теб ще премина Ламанша. Грейстоун ще плати добре за теб. Той много те обича, пък и има чувство за дълг и достойнство. Не се съмнявам, че ще дойде да те освободи дори във Франция. Тогава ще имам възможност да си разчистя сметките с него. Ще го убия. Така че ти си моят най-ценен залог.

— И тогава какво ще стане, всеки вече ще знае кой си. Моят съпруг има добри и верни приятели.

— Зная. Но приятелите на твоя съпруг ще узнаят, че граф Грейстоун е бил убит от друг мъж по време на престоя си във Франция. Ще звучи много трагично. Ще бъде една от новите ми версии. Правил съм много такива неща и преди — не спираше да издевателства Лъвджой.

— Защо уби Ричард? — Аугуста затвори очи.

— Този глупак, брат ти, се забърка в игра, чиято същност и правила той не разбираше. Ричард бе влязъл в клуб „Сабя“ просто защото всички свободомислещи луди глави бяха негови членове. После съвсем случайно научи, че опасен шпионин, наричан Паяка, също членува в него и го използва за събиране на ценна информация. Младите офицери ставаха разговорчиви, щом пийнеха по малко. Бяха много лесни — едно хубаво момиче, две чашки вино и информацията беше готова.

— Те са говорели свободно, защото са мислели, че си бил един от тях — каза Аугуста възмутено.

— Да, така е. Много добре се работеше. Аз не предполагах, че някой от тях ще заподозре нещо. Но брат ти започна да се усеща. Затова беше тръгнал да вика полиция. Една нощ аз го проследих и…

— И го уби, а след това тикна в ръцете му компрометиращите документи.

— Това беше най-лесният начин — призна Лъвджой. — Подпалих клуба и изгорих всички документи и списъци. Мислех, че това място скоро ще потъне в забрава… Но стига по този въпрос. Чака ни дълъг път.

Лъвджой спря коня до едно малко мостче, слезе и дръпна Аугуста долу. Тя закрачи тежко. Сред дърветата видя скрита карета.

— Трябва да ме извините за неудобното пътуване, мадам. Но ви предупреждавам, че ни чакат и по-тежки неща. През канала се пътува трудно, морето е много бурно.

Лъвджой върза ръцете й, после й запуши устата с вратовръзката си. Натика я в малката карета, дръпна пердетата и затвори вратата. След минута Аугуста чу как той се качи на капрата и подкара. Конете галопираха бясно. В мрака на кабината тя не виждаше нищо, не знаеше и в коя посока тръгнаха. Лъвджой бе споменал нещо за пътуване по море. Не можеше да се отрече — той беше толкова дързък, колкото бе зъл и коварен.

Аугуста нямаше друг избор освен да изчака или да привлече по някакъв начин вниманието върху себе си. Иначе щеше да умре от мъка и от отчаяние. Мередит беше спасена, но вероятността никога повече да не види Хари я убиваше.

След известно време Аугуста долови мирис на море. Отнякъде долиташе тропот от товарни коли и скърцане на дървени греди. Нямаше и съмнение, наближаваха пристанище и това може би беше Уамът.

Тя се размърда. Въжето, с което беше вързана, болезнено се впиваше в ръцете й. Помъчи се да се освободи поне от превръзката на устата си, като я закачи за една от бронзовите закачалки до вратата.

Каретата спря. Чуха се гласове, вратата се отвори и на прага се подаде Лъвджой. Държеше някаква черна пелерина и черна шапка с воал.

— Момент, добри човече. Трябва да се погрижа за съпругата си, никак не е добре — викна към някого той.

Аугуста рязко отметна глава и се опита да открие лицето си, но видя, че в ръката му проблесна кама. Значи, ако не следваше заповедите му, той щеше да я забие между ребрата й.

Не след дълго тя слезе от каретата, загърната в черната пелерина и забулена с тъмния воал. За всички хора отвън в този момент Лъвджой сигурно беше най-грижовният съпруг, защото той я взе на ръце и я понесе по каменния кей към корабчето, което ги чакаше на пристана. Никой не забеляза острието на камата, подаващо се от диплите на черната пелерина. Аугуста крадешком надничаше изпод воала, за да определи мястото.

— Ще ви помогна с багажа, сър — чу се съвсем близо до тях познат дрезгав глас.

— Багажът ми вече трябваше да е натоварен на кораба — отговори сърдито Лъвджой. — Кажи на твоя капитан, че искам да потеглим незабавно. Има прилив.

Грейстоун стъпи на корабния трап и тръгна към палубата.

— Да, сър — каза дрезгавият глас. — Той вече ви чака. Ще му кажа, че сте пристигнали.

— Много моля да побързате. Платих му доста пари и сега очаквам добро обслужване.

— Да, господине. Първо ще ви покажа каютата. Вашата съпруга изглежда много зле, може би ще трябва направо да си легне.